Здравей Лъчистейн,
Ето ти нещо от Митрополит Антоний Сурожский, което намерих в Голямата Руска Православна Библиотека в една книга наречена „Бисери”. Не уточняват откъде е взето. Може даже да си го чел, но ако не си, нека споделя превода си. Страшно много ми хареса.

Митрополит Антоний

Да имаме такъв Бог е радост; радост, която не може да се сравни с нищо. Той е не само Творец, не само Промисилител, не само герой-Спасител: Неговата любов е такава, че Той стана единен с нас плътно, до последната, крайна трагедия на човешкото съществуване и ни върна живота. И не случайно ние пеем на Пасха: Смъртта със смърт поправи(победи).

Бог – непостижимо велик, в Него е пълнота, която превъзхожда всяко наше разбиране и самата ни способност до край да се приобщим до тайната на Божията същност.

Бог ни извиква към живот, създал е целият свят само за това, за да ни даде Себе Си, за да се приобщим към Него, за да станем единени с Него, за да станем богове по приобщаване, по образа на Христос, Който бивайки Бог, се приобщи към нашата природа. И в основата на Божествения творчески акт- Бог се проявява не като властелин, а като Този, Който ни възлюби докрай, още преди да ни извика към Битие.

Ако би трябвало да определим някаква основна черта в християнския Бог, може би бихме казали, как Той Сам чрез пророците (Втор. 7:9; 32:4), говори за Себе Си в Стария Завет, че Той е верен, верен докрай, верен до кръстна смърт. Извиквайки из небитието създанието, нас, всеки от нас, всички нас, милиони и милиони преди нас и след нас, Той ни даде свобода, защото не бивайки свободни- не би имало и любов. Ако човек не може към другия и към Бога, да се отнася по различен начин, от устременост към Него, това не би била любов; за това, за да би била любов, трябва, човек да може да приеме или отхвърли, да се отвори или затвори. И ето Бог, Който е живата любов, Който ни се отдава целият, ни говори: обаче, ти си свободен да Ме отхвърлиш... Има пословица: Човек предполага- Бог разполага. Това е неправда: Бог, по Своята любов, някак се примирява с това, което ще реши човекът, но Той не постъпва така, както ние, човеците. Огорчени, обидени, ние се отвръщаме и си отиваме,- Бог не си отива, Той остава верен. Бог е създал мироздание, което е било с цялостна хармоничност в своята пролетна невинност, и това мироздание е рухнало; рухнало заради ангелския грях, рухнало заради човешкия грях,- и какво? Бог не произнесе Своя съд; Бог не се отвърна; само Неговата любов, която е била ликуваща радост, станала кръстно страдание. Тази същата любов- но сега на тялото на въплътения Бог със следите на гвоздеите, и копието, и трънения венец, и кръста на рамото.

Когато ние четем за някой, който е изложил своя живот на опасност, за да спаси друг, ние това го разбираме; когато се случи с нас, в течение на някакво време в нашата душа се задържа благодарност и нещичко се променя в нас. Защо ние толкова леко се утешаваме? Защо нашата благодарност не принася почти никакви плодове? Нима е малко това, че Сам Бог се облече в плът за това, че да може да бъде убит заради нашето спасение? Нима това е малко? Нима това е недостатъчно, за да можем да мислим с изумление за своя Бог, с благодарност, и не само да треперем пред Бога, но да се отнасяме с дълбоко почитание, с дълбоко уважение към такъв Бог?

Господ влязъл в света, в един миг влязла Божията любов и влязъл смисълът, Словото- това Божие Слово, Което е самият смисъл на мирозданието. И отново- кой забеляза това? Христос пристигнал на земята, Бог се въплътил, така както семето пада на почвата, на земята, отива навътре, малко семенце, незабелязано от никого, освен малцина. И изминава порой от дълго време, докато семето покара листенца, докато това семе започне да дава плод.

И ето пред всеки от нас стои въпросът: Живият Бог, от жалост към нас, от любов към нас, пожелал да раздели с нас цялота ни онеправданост и трагичност на нашата съдба, и нерадостен земен живот, и неговото уродство във всички отношения- достига ли това до нашите ум и сърце? Как ние откликваме на това?... Непристъпният в Своята слава Бог, става уязвимо, беззащитно дете и ни говори: Аз ви се отдавам- правете с Мен, каквото сами пожелаете... И въпросът пред всеки от нас: А какво правя с Него, с тази любов Божия, която ми е дадена, с този Младенец, Който се ражда единствено и само, за да бъде измъчен на кръста и да умре заради мен, лично, а не толкова заради човечеството като цяло?

Бог стана и човек и ни изяви Себе Си не в Своето величие, а в Своята изумителна любов. Какво трябва да направим в отговор на това? Чрез любовта Божия ние сме спасени, нима това е недостатъчно, за да отговорим на Бога с ликуване, с радост, с ласкава и благодарна любов? А ако сме благодарни с любов, то трябва, за да е бил целият ни живот построен така, за да е бил на Бога за радост, за да е виждал Той във всичките наши мисли, чувства, волеизяви и постъпки, че Той не напразно ни е възлюбил, не напразно се е родил в света, не напразно е живял, не напразно е учил, не напразно е страдал, не напразно е умрял, не напразно е измерил адовите дълбини; че всичко това не е било напразно, че всичко това е намерило отклик в нашите души, изразяващо се чрез целия ни живот.
------------- Край -------------------


Дълго време се чудих защо Митрополит Антоний си изразява така, с минало време за бъдещите неща в нашия живот:
„целият ни живот построен така, за да е бил на Бога за радост”
А не примерно:
целият ни живот да бъде построен така, за да бъде на Бога за радост

И открих:
Докато се наканим с „да бъде на Бога за радост”, то животът вече ще е „бил” с едно несбъднато за Бога очакване, което нашето „ще” така и не Му е дало.

И мисля, че никак нЕма да е зле да послушаме Митрополит Антоний, да се вземем овреме в ръце, та когато застанем лично на прага на вечността:
Целият ни живот да е бил построен така, че да е на Бога за вечна радост!


Така че модернист или не, Митрополит Антоний, както се изрази Прокимен, си има сърце на пастир, и тези му неща е добре да му се зачетат. Това съм го превеждал много отдавна. Много е докосващо и душеполезно, затова ти го и споделям. Пишеш отскоро в Клуба и ме съмнява, че имаш точна представа, както за личното Богословие на Жабока, така и за степента му на запознаване с Православното богословие.

Ето ти два линка за неща в моя блог:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите