Драги Ми Прокимен,
След като изчетох у дома темата на спокойствие, виждам, че трябва да направя някои уточнения за казаното от мен:
„Напълно съм съгласен със списъка.” (В дясната страна на списъка на Бъди Верен.)
Със сигурност по една или друга причина във всеки един от авторите има елемент на нещо, което за някой фанатично ревностен Православен би изглеждало като модернизъм. Въпросът е доколко и в каква степен. Не може да се поставят в един кюп Георги Кочетков и Йоан Майендорф. В Георги Кочетков се пита, кое е малкото добро, а при Йоан Майендорф, коя е малката неточност. Вторият въпрос, който се поставя, по какви причини някой е бил „модернист”. И Апостол Павел е бил мъдър да обреже Тимотей заради по-слабите по вяра братя, макар че съборното решение му е давало авторитет да не го прави. Говоря за благоразумно отстъпление, за да се запази мир в духовния климат. Има моменти, когато е напълно противопоказно да се водят полемични битки. Третият въпрос идва от проблема на така наречения Парижки клуб Икуменисти (богослови-либерали). Мисля, че заради Сергий Булгаков и компания се нарочват излишно и останалата част от преподавателския състав на „Свето Сергиевския богословски институт в Париж”. То заради Проф. Желев не върви да наречем всички в богословския факултет на СУ Силуанисти. От сложността на средата и времето, предполагам, че „модернистичните” позиции на доста от хората, които споменаваме, да са въпрос на дипломатично отношение, а не толкова на лично богословско убеждение.
Богословската мнителност, често придава доста изкривени форми на реалната ситуация, дори когато си прав. Това първо го казвам за себе си и на себе си. И защото в списъка на руския сайт видях всичките големи батлани на съвременното Руско Православие, и не само, с палнати фитили, когато отворих клуба плеснах първото дошло ми емоционално съждение.
В голяма степен съм прав, но не докрай, за да се изразя точно по този начин, за което съжалявам и се извинявам!
Препоръки да не се четат такива автори се дава само на новоначални, защото те не умеят да отсяват истина от лъжа. За хора, които са на амвона, такъв списък става задължителна наличност в библиотеката. Ето ти парадокси! Дано някъде си имам катехизаторския сборник на Георгий Кочетков, че ако се наложи да оправяш софтуера на някой негов адепт, откъде ще намериш точното определение на богословския вирус, за да направиш антивирусния софтуер. Всеки антивирусен софтуер задължително съдържа в себе си и вируса. Това си важи и за богословието.
Заради тази необходимост не съм си почиствал никога електронната библиотека и даже някои проблематични автори ги събирам специално. Как да направя критика на Софроний Сахаров, ако не знам откъде мога да си намеря всичките му книги и не взема да ги изчета от корица до корица.
За мен не е достатъчно, че Божидар не одобрява Силуан. И той и руснакът трябва да го поставят в официалната листа, която всички виждат. Предполагам, че Роман Вершилло не го е направил, просто защото не разполага с добра контрааргументация или просто не е съобразил, че тук става въпрос за съвременната версия на лъжеучението на Митрополит Антоний Храповицки. И тук идваме до разликата в двата сайта. Роман си е дал трудовете да обясни защо счита даден човек за модернист. А Божидар, ако използва списъка, поне трябва да си даде трудовете да преведе статиите на Роман за всяко поместено в лентата име.
Не е достатъчно да копираш формата и идеята на друг сайт, трябва да можеш да ги изпълниш и по същия начин със съдържание. Тук смятам, че е слабостта на „Бъди верен”.
Когато се прави критика на нещо, то трябва да предложиш и алтернатива. Това не е вярно, добре, но хайде кажи ми кое е вярното, защото по този въпрос трябва да се направи нещо.
За мен истинската богословска критика е, когато до лъжата поставиш истината, и фрагмент по фрагмент докажеш превъзходството на истината и с нея замениш лъжата. Да използваш част от истината, за да събориш лъжата, но да не добавиш останалата част от истината като алтернатива на лъжата е по-жестоко от това един човек да е изцяло в лъжата.
И за да се изказваш по дълбоки богословски въпроси май трябва да се чете много повече, отколкото реално си даваме трудове. Това си е за мен.
И отново ще дам за пример Дякон Кураев. Има си неща в неговото творчество, на които да му удариш по една тесла, а си има и неща, които да ги преведеш с кеф и да ги препоръчаш на приятели. Статията на Дякон Кураев „Второто пришествие на апокрифите. Проповед „за урочасването” – вместо проповед за Христа”, ако Божидар държи да пази хората от четене на глупости, си е направо да я преведе и да си я намести в сайта. Но защото вече е лепнал на Дякона етикет на модернист, никога няма да го направи. А Дяконът пише точно за болни проблеми. И видях искрената му болка, че никой в Патриаршията не е взел насериозно този му труд. А някой от епископата, засегнал само един от многото проблеми и то след доста време, отнесъл овации, които по право били негови, но, уви, и това не проправило пътя на неговата статия да предизвика сериозни мерки от отговорните фактори. На които той така услужливо им трие говната в разни ситуации, бих казал аз, а те го подритват като нищожен слуга. Колкото и да е модернист Дякон Кураев, то Георгий Кочетков е супермодернист. И само „Свято Тихоновският университет”, където е ректор Владимир Воробьов и преподавател Дякон Кураев, доколкото знам, са скочили съвсем сериозно на „Свято Филаретовския институт”, където се командва парада от Георги Кочетков. В началото оплаквенето на Струве от Свято Тихоновци ми се видя чудно, какви са тия братоубийствени войни. След прочита на „Кочетковщина – десять лет спустя” в Русская линия ми се изправиха косите от дивотиите на Кочетковците. Благодарих на Бога за Владимир Воробьов и компания, няма начин да не споменем и Кураев тук, ако не съм в грешка за мястото на преподавателската му практика. Та точно в Кочетковския храм е била подслушана молитвата на един от ревностните му адепти, която е звучала така:
„О, иконостас, моли Бога за нас!”
Никой да не се смее! Това си е за плач!
И заради такива като Кочетков човек настръхва и при най-малък намек за модернизъм е готов да запали чергата и на човек, който далеч не е такъв.
И ще споделя едно почерпено от опита тъжно съждение:
Във верския фанатизъм няма милост! Нито към себе си, нито към друг!
И това го казвам като бивш фанатичен хардлайнер зилот, покрай когото и Тимотей и Главев са невинни пионерчета. Почти петнадесет години ми бяха необходими, за да разбера, че от идеализма на фанатизма, до реалното практикуване на вярата, разликата е от земята до небето. Сиреч фанатизмът си мисли, че е на небето, но по земята ходи, докато реализма по земята ходи, но всъщност е на небето. Който може да разбира, нека разбира.
Тимотей отдавна съм го предупредил, че залита в ереста на монтанистите, търсене на мъченичество заради самото него, което е осъдено още от древната църква, но кой да ме чуе.
„Бъди скромен и си търси подвиг, според силата, защото тщеславието ще те накара да търсиш подвизи, по-големи от силата ти, за да блеснеш в очите на другите, а това ще те докара до оставяне на подвига и отпадане от вярата.” – по смисъл това казват всички отци на монашеството. И това важи най-много за фанатиците. Но дори и да устоят, то ще са в такава прелест, че ще си докарат осъждение равно с дяволовото.
Дядо Серафим, вечна му памет, даваше такъв пример:
„Запитали един авва: Може ли дяволът да погуби един човек, който е постигнал всички християнски добродетели? Аввата отговорил: Да, може, ако Дяволът успее да го накара да се тщеслави с тях.”
И това предупреждение важи най-много за фанатиците, които по-добре да бяха наричани „болни от ревност”. Щото това е болест, а не здраве.
Искаше ми са да насърча Тимотей, затова и направих грешката, но за съжаление нашият се натриса все на неща, където трудно ще можеш да го насърчиш без накрая да се наложи да се извиняваш на всички клубари, както го правя аз сега. И го прави от загриженост и добро сърце.
Още един път се извинявам за не съвсем разумната реплика и за необходимостта да ми четете многоглаголанието за оправдание, с което се насаждам в други грехове!
Поздрави
Жабоций Многоглаголни
Блатни сентенции: „Да би си умно мълчало, не би ти градушка от небето на главата валяло!” Ама нали да си на всяко блато жаба???
|