"Аз пак съм прав - атеистът прави неволни грехове несъзнателно, а ти - съзнателно. Това е много по-тежък грях!"

Тук като полу-атеист ще се изкажа, тъй като ме засегна лично :))) (това, последното беше майтап).

За разлика от религиозните аз не извършвам грехове, защото няма пред кой. Може би, понеже не ме е страх от нищо, свързано с религията - може би съм по-истинен и нелицемерен в правенето на добро - тъй като не очаквам награда нито "горе на небето, нито долу на земята". Правя добро винаги когато желая - т.е. при мен е въпрос на личен избор, а не на догма. А, кой знае защо не желая да навреждам на никой?... Позна - отново е въпрос на личен избор.

Ако ме разбираш правилно грях може да има, само когато има някакви правила, които да нарушиш. Тъй като единствените правила, които спазвам са законите на опърпаната ни (за жалост) държавица - грях за мен не съществува.

Действие - противодействие, action - reaction.