Ваше Боголюбие,
Аз си имам своя критичен поглед спрямо старообрядството на староверците. Сякаш е време да разграничим двете неща. Третото нещо е инициативата на патриарх Никон. Ако не разграничим трите елемена на въпроса, никога нищо няма да разберем.
Предлагам Ви да разгледаме първом историческите данни за Никоновата реформа. Кой е главният инициатор на Никоновото дело, налагала ли се е тогава тази реформа или оправдано ли е кръвопролитието за тази реформа, която не превежда правилно богослужебните книги на Търновската книжовна школа, а видоизменя смисъла и поставя още по-голяма неяснота в текстовете?
От всичко което съм прочел по въпроса, оставам с убеждението, че руският цар е искал тази реформа и нейният сценарий е бил подшушнат от иезуити. Мотивите на руския император са за по-лесно завладяване или присъединение на Балканите към своята империя.
Патриарх Никон и руският император употребяват симония или плащат на някакви си неканонични гръцки шарлатани и низвергнати хулигани да участват на псевдосъбора, станал причина за толкова печална страница в историята на Православието като цяло.
Новите преводи, които омаловажават делото на Търновската книжовна школа, на св. Теодосий Търновски и св. Патриарх Евтимий както на сънародника ни митрополит Киприан Цамблак, заемал Киевската и Московска катедри, са далеч по-некачествени от тези, правени от българската книжовна школа. Новите преводи стигат до кощунствени словосъчетания и налагат съборна поправка. Слава Богу, че простолюдието не разбира какво се чете по славянски. Ако тълпата разбираше, да би разкъсала Никон и всички никониански расоносци, каквито се явяваме и ние днес, на парчета или убила с камъни заради идиотските текстуални нововъведения.
Ако се зачетем внимателно в последованието на Кръщението, ще забележим, че свещеникът се моли на дявола, а не на Бога. Ето я заслугата на Никон.
Вие сравнявали ли сте древния текст на молитвата "Царю Небесний" с новата му редакция? Има над какво да се замислим, защото новата реформа въвежда нови догматични изменения.
Колкото до някои обряди, сякаш трипръстието при кръстното осеняване е било напълно излишно. Двупръстното осенение е по-древното и с такова са се осенявали всички св. Отци. Иконите го свидетелстват. Единият символ с догматична обосновка се подменя с нов символ и нова догматична обосновка, но двете не са противоположни и кръвопролитното налагане на гръцкото трипръстно нововъведение е напълно неоправдано, а и донякъде тежи над цялата руска царска църква като непростим смъртен грях.
Каквито и да са нашите мнения, фактът си остава факт - Руската църква призна на свой събор правилността на двата обряда. Както споменах, в лоното на Руската Задгранична Църква има староверчески епископ, а в лоното на Московската Патриаршия има староверчески енории, наречени "единоверчески".
Редактирано от Prokimen на 16.02.12 14:32.
|