Ами с две думи държавния секретар на САЩ е като външен министър и като такъв всички посланици са му подчинени. Чрез тях се осъщества външната поликита на страната. Това е мисля достатъчно ясно.

Сега за аналогията. Рим независимо дали е бил република или империя е управлявал горе долу по един и същ начин провинциите. Целта е било да се създаде просперитет на централните области, като от провинциите непрекъснато са пътували суровини, роби и занаятчии, които са поддържали високият стандарт в тях.
Провинциите са се управлявали чрез римски намесник и марионетни светски лидери които са имали свобода само по отношение на личните си капризи, но не и в определянето на самостотелна политика без предварително одобрение на Рим.
Рим се е интересувал от материалните и човешки ресурси на провинциите само в светски аспект и се е стремял в минимална степен да се меси в религиозните взаимоотношения в провинциите. Намесвали са се само когато религиозните борби са можели да застрашат властта му в тези земи. (Изкючение са може би само част от градовете в днешна Гърция)
Основните принципи са били разделяй и владей и горко на победените.
Политиката на силните на деня, за мен поне, в последните 2500 г много малко се е променила. Затова за мен политиката е меко казано твърде нелюбимо поле от човешката дейност. Но там си действа хладната и егоистична логика и това някак си съм приел като необходимо зло.
Много се дразня обаче когата политиците започнат да надават вой за морал, та чак и започват да си вярват.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите