|
О! Ти през цялото време си искал да коментирам за сетен път Дамаскин ли?
1. Да уточним за незапознатат публика, че в заглавния постинг текстът на Дамаскин е следният:
Глава 13. За свойствата на двете природи
Като изповядваме, че Единият и Същ наш Господ Иисус Христос е съвършен Бог и съвършен човек, твърдим, че Той притежава всичко, което и Отец притежава, освен неродеността, и притежава всичко, което първият Адам е притежавал, с изключение на греха, тоест (притежава) тяло и словесна и разумна душа. Твърдим също, че в съответствие с двете природи Той притежава двойни свойства, принадлежащи на двете природи: две естествени действия - божествено и човешко, и две естествени свободи - божествена и човешка, както и мъдрост и знание - божествени и човешки. Бидейки единосъщен на Бога и Отца, Той свободно желае и действа като Бог. Но бидейки единосъщен и на нас, Той свободно желае и действа и като човек. Защото Негови са чудесата, Негови са и страданията.
Следват Ежковите интерпретации, вероятно копирани от АБВдгд.
2. Относно глава 13:
Като изповядваме, че Единият и Същ наш Господ Иисус Христос е съвършен Бог и съвършен човек, твърдим, че Той притежава всичко, което и Отец притежава, освен неродеността, и притежава всичко, което първият Адам е притежавал, с изключение на греха, тоест (притежава) тяло и словесна и разумна душа.
Ние може да изповядваме и да твърдим каквото си искаме поради свободната воля дадена ни за подобни мъдрувания, но самият Исус съвсем не твърди точно такива неща. Например на два пъти казва следното:
Йоан 15:15
Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши Господарят му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко що съм чул от Отца Си.
Йоан 15:15
Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши Господарят му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко що съм чул от Отца Си.
Щом им явява всичко що е чул и видял, то чрез текстовете да си извадим съотвентите изводи за това, което са научили и видели от него апостолите му. Можем да подразберем колко всъщност е знаел.
Фактът, че твърди, че не знае за деня Х, а знае само баща му, показва че в конкрентия момент е знаел само определени неща. В такъв случай Дамаскин не е прав, че притежава всичко, което притежава Бащата, защото не притежава пълното познание.
Твърдим също, че в съответствие с двете природи Той притежава двойни свойства, принадлежащи на двете природи: две естествени действия - божествено и човешко, и две естествени свободи - божествена и човешка, както и мъдрост и знание - божествени и човешки.
Ние пак можем да си твърдим разни работи, но текстовете твърдят коренно портивополжни на това ни твърдение неща. Придържайки се дори само върху оспорвания в тази тема цитат, стигаме до извода, че твърдението "Исус не притежава грях" е невярно ако е излъгал.
Дамаскин настоява, че е безгрешен, но ако търдим, че знае за деня, то той лъже.
Ако не знае поради някаква "двойствена природа" отнемаща му знания, не е нито всемогъщ, нито всезнаещ в човешката си опаковковка. В такъв случай докато е човек НЕ Е БОГ!
Що се касае до статута му на съвършен човек, то имаме и други такива примери:
3 Царе 15:14
Но високите места не се премахнаха; сърцето обаче на Аса бе съвършено пред Господа през всичките му дни.
42 Иосафат бе тридесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея.
43 Той ходи съвършено в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което бе право пред Господа. Високите места, обаче, не се отмахнаха; людете още жертвуваха и кадяха по високите места.
Освен това като човек е смъртен. А за смъртта от самия Дамаскин се твърди следното:
Но тъй като чрез греха в света влязла и смъртта, поглъщаща като неукротим див звяр живота на човека, бъдещият Изкупител трябвало да бъде безгрешен и неподвластен на смъртта, възникваща чрез греха, тъй като, при това било необходимо да подкрепи и обнови човешкото естество, като на практика го упъти и му покаже пътя на добродетелта, отвеждащ от тлението и водещ към вечния живот, с което в крайна сметка пред човека се открива необятното море на (Божието) човеколюбие. Сам Творецът и Господ влиза в борба за Своето създание и действително става Учител. И както врагът уловил човека с обещание за божествено достойнство, така и самият той бива уловен чрез това, че Божеството (в Изкупителя) се явява под покривалото на плътта.
Това противоречи на факта, че Изкупителят умира, при положение, че бил неподвластен на смъртта чрез грях! Освен това изобщо не е едиственият човек на света умрял от смърт не поради грях (та дори и невинно, и несправедливо убит). Ако не е умрял, няма завещание, както твърди Павел в евреи 9.
Бидейки единосъщен на Бога и Отца, Той свободно желае и действа като Бог. Но бидейки единосъщен и на нас, Той свободно желае и действа и като човек. Защото Негови са чудесата, Негови са и страданията.
Думичката същност означава следното:
Вътрешно съдържание, най-важна, основна, определяща част на нещо.
При положение, че вътрешното му съдържание изключва всезнанието, всемогъществото, то не може да е единосъщен с Бог. Тялото автоматично го възспира от безсмъртието и всеприсъствието. Говорим за различна същност, различна природа/натура, различни свойства, различно съдържание, различни възможности. Изобщо говорим за две различни неща, които ако се припокриват в някои отношения, то се различават коренно в други. Даже не е и клонинг.
Обединяващото, свързващото звено е Светия Дух, но пак имаме непълнота що се касае до качествата на Сина.
(Попетвам - това в никакъв случай не бива да омаловажи мисията му, нито твърденията, че е по-съвършен от другите хора, примерно най-съвършения от всички до тогава, а май и до сега...)
Между другото много ми се ще Лъчо (както знае, че дамите тук му викаме побългарено) да се включи в този аспек на темата. Смятам, че той има точния словестен капацитет за нея.
Редактирано от *abi* на 04.02.12 06:43.
|
Re: За пророк Йона и ненавийците [re: Ежко]
Re: За пророк Йона и ненавийците