На репликата ти във втора част - както всеки деветнайсет годишен младеж беше длъжен да се закълне във вярност и на БКП, така и всеки, който имаше макар и малка ръководна позиция в професията си или в обществото имаше точно две алтернативи - или сътрудничество на органите на МВР, или влизане в номенклатурния списък на съответния комитет на БКП. Което по същество е едно и също, а в огромната част от случаите беше чисто формално. При армейската клетва ние приемахме текста за партията като необходим придатък към същинската клетва към Родината. По аналогичен начин декларацията за сътрудничество или влизането в номенклатурата беше необходимият компромис за всеки, който искаше да изпълнява някаква обществена или професионална водеща функция. С това в никакъв случай не казвам, че нямаше доносници и мекерета, но искам да ти обърна внимание, че в повечето случаи ставаше дума за празна формалност.