Прот. Димитрий Смирнов, предстоятел на храма "Св. Митрофаний Воронежки", смята, че разкритията, подобни на българските, са опит да се дискредитира Църквата: "Веднага щом болшевиките завзеха властта, Държавното политическо управление получи задача да унищожи Църквата, да я взривят отвътре. Главното им оръжие беше вербуването. За начините на вербовката по-добре питайте специалистите. Но да унищожат Църквата те не успяха. А какво изобщо се разбира под "сътрудничество"? Ето, много днешни либерали съвсем доскоро бяха комунисти. А кой от свещениците е бил комунист? Ако в Държавното политическо управление - КГБ те викат и те питат за нещо, то независимо от това, какво отговаряш, "службите" третират това като "сътрудничество" и автоматично ти завеждат номер. В този списък са влизали и учени, и журналисти, но това не значи, че всички действително са работили за "службите". А тези, които наистина са работили за тях, хората безпогрешно са ги разпознавали, защото от проницателния поглед това не е можело да остане скрито", уверен е отец Димитрий Смирнов.

"Просто сега враговете на Църквата подемат поредната вълна за нейната дискредитация. Това е съвършено очевидно. При това използват всички средства", счита протойереят.

Прот. Александър Добродеев, зам.-ръководител на Синодалния отдел за взаимодействие с Въоръжените сили и правоохранителните учреждения, казва, че агентурната система е била развита навсякъде и винаги: "От доверени лица, които се занимавали със събирането на информация, правоохранителните органи знаели за настроенията между хората, за подготвяни престъпления - това осигурявало определен контрол над обществото. В наши дни методите за контрол са по-всеобхватни и ефективни, отколкото преди. Сегашните технически средства позволяват да се създаде тотално следене за живота на хората. И всички считат това за нормално. На фона на този контрол онзи, който е бил в СССР, изглежда просто невинен. Сега обществото се развива по непонятни закони, а в тези условия "гоненето на вещици", дълбаенето в миналото е просто игра, която отвлича хората от главното - от тези събития, които се случват със съвременното общество. Хората не търсят правдата и истината - те търсят кого да определят за виновен. Струва ми се, че е по-важно да се тревожим за опасностите в днешното общество, а не да се ровим в прахта на миналите години", смята свещеникът.

Игумен Хермоген Ананиев от Московския Даниловски манастир смята, че изнасянето на тези факти от миналото в обществено достояние не е било редно. "Ако човек се е оказал замесен в някаква неблаговидна дейност, противоречаща на нравствеността, за това, разбира се, трябва да се кае. Но това е въпрос на съвестта на всеки отделен свещеник или йерарх, не трябва да се прави публично достояние. Друг е въпросът, че самото това "сътрудничество" е в същността си второстепенно дело. То не е определяло живота на Църквата. В съветско време едва ли не всички йерарси, така или иначе, бяха заставени да "сътрудничат" на спецслужбите в една или друга форма. По какви начини са принуждавани към това, е добре известно", казва отец Хермоген. "Не мисля, че тези "разобличения" ще принесат някому полза", заключава той.


Йерей Валерий Буланников, клирик в храма "Св. Николай", казва: "Това, което направиха българите, е абсолютно противосъвестно. Какво беше това "сътрудничество" и как ни принуждаваха към него, било тук, било в България или Полша, е добре известно. За отказ да дадеш някаква информация за църковния живот, което и само по себе си не е било тайна, епископът беше заплашен от забрана за служение, отказ на регистрация и т. н. И дори на отказалите даваха прякори (агентурни имена) и номера на агенти. Така нареченото "сътрудничество" в действителност не е било такова, но опити да се принудят хората към такова винаги е имало. Да, когато Църквата е угнетена, много свещенослужители бяха принудени да отидат против съвестта си. Епископът по правило се оказваше пред избор: или оставаш владика и водиш своето паство към Христос, или се оказваш забранен. През това, например, мина патриарх Алексий. А сега цялата тази изливаща се от архивите на спецслужбите мътна, често непроверена информация, просто се използва от недобросъвестни хора за дискредитиране на Църквата", твърди отец Валерий.

"Докато всъщност много често такова сътрудничество не е имало. Какви църковни тайни може да издаде един епископ? Съвършено съм убеден, че всеки епископ е работил първо за благото на своето паство. Но Църквата се възприемаше като политическа опозиция на тогавашния държавен строй без да бъде такава по същество, а органите за сигурност изпълняваха своята работа да пазят онзи строй, често пренебрегвайки нравствените норми. А сега се опитват да раздухат тази тема, стараейки се да представят всичко, което е било в миналото, изключително в черен цвят - дори и онова, което е било добро и необходимо", счита отец Валерий.


Свещеник Андрей Постернак, директор на Традиционната гимназия, кандидат на исторически науки, заяви, че държавните органи на България, могат разбира се да вземат решенията, които считат за необходими, но случващото се неминуемо ще доведе до дискредитиране на Църквата, а след това и до нейната дискриминация.

"Тези действия на свещенослужителите, които наистина са били непристойни, съответно компрометират Църквата и в очите на обществото. Освен това под "сътрудничество" може да се разбира всичко, каквото искаш. При тоталитарния режим властта се опитваше да контролира всичко. Затова обвиненията в колаборационизъм, предателство или шпионаж често се отправят, без да се вземат предвид тогавашните реалности. Често дори не е ясно, какво собствено се има предвид. Освен това всички знаем навика на журналистите да вадят сензация от всичко, което им падне. А некоректното подаване на информация, без съмнение, не може да донесе никаква полза. Така че на публиката отново просто ще поднесат поредната порция "горещи" факти", предполага свещеникът.

Редактирано от latschistein на 25.01.12 15:08.