За наличието на адски сфери на съществуване след смъртта учи не само християнството и в частност православието, но също и ислямът, индуизмът и будизмът.

Човек може да се нарича както иска и да прави каквото иска.

Напълно вярно. Но само до един момент. А после неизбежно му се налага да изпита последиците на това, което е вършил до този момент.

В адските селения след смъртта си (макар и не навеки) се озовават не само безбожници, но и хора от всички религии, включително и доста християни и в частност не малко православни.

Защото такива са лъжеапостоли, лукави работници, които се преобразяват в Христови апостоли.

И не е за чудене: защото сам сатаната се преобразява в ангел на светлината,

та затова не е голяма работа, ако и служителите му се преобразят като служители на правдата; но техният край ще бъде според делата им.

Казаното от апостол Павел: техният край ще бъде според делата им важи абсолютно за всички хора на тази земя, та дори те да са царе, папи или патриарси.

Когато си в лодката, движи се брегът.
Когато си на брега, движи се лодката.