|
Попаднах на нещо интересно по Темата:*
Въпросът за църковните празници отдавна е станал обект на нападки от страна на различни протестантски групи. Особено в дните около Рождество Христово мнозина врагове на Църквата, с присъщата им повърхност и безотговорност, пишат наляво и надясно, преписвайки един от друг, че датата на празника – 25 декември, е погрешна. По такъв начин смущават душите на обикновените вярващи, обвинявайки Христовата Църква в заблуда. В следващите редове ще докажем несъстоятелността на техните доводи срещу празнуването на Рождество Христово на 25 декември.
Логиката на протестантите
Доводите, които използват онези, които твърдят, че датата 25 декември, като ден на Христовото Рождество, е погрешна, са изцяло косвени. Понеже не съществуват други данни за това, като изходна точка на своите разсъждения те приемат раждането на Йоан Кръстител, за когото Свещеното Писание повествува, че се е родил 6 месеца преди Господа Иисуса (Лука 1:24-26).
В тези стихове се казва, че Пресвета Богородица заченала своя Божествен Младенец 6 месеца след зачеването на Йоан от майка му Елисавета, следователно тази е и разликата във възрастта им.
За да изчислят датата на раждането на Йоан Кръстител, протестантите използват стиховете от Лука 1:23, 24, където се споменава, че Елисавета заченала непосредствено, „след като се изминаха дните на службата” на свещеник Захария – бащата на Йоан, в Йерусалимския храм. Затова, ако установим кога са били дните на службата на Захария, можем да открием рождения ден на Йоан и оттам – и рождения ден на Иисус Христос.
От Лука 1:5 научаваме, че Захария служил по време на „Авиевата смяна”. Това била една от 24-те свещенически смени, които имали израилтяните.
Имената и редът на 24-те смени се споменават в 1 Паралипоменон 24:7-18. Там, в стих 10 четем, че Авиевата смяна била осма поред. След като разделим 12 месеца в годината на 24, се получават по 15 дни за всяка смяна. Следователно, Авиевата смяна се пада през осмата петнадесет-дневка всяка година.
Откога започва, обаче, тяхното изчисление? Както знаем, еврейската година не започва през януари. Това се вижда от Изход 12:1,2, където за месец нисан или авив – през който израилтяните излезли от Египет – се казва следното: „Тоя месец да ви бъде начало на месеците, пръв да ви бъде между месеците на годината”. Така протестантите, за да намерят кога се е падала Авиевата смяна, изчисляват осем петнадесетдневки, започвайки от средата на март, която съответства на началото на месец нисан или авив.
Така имаме: 15 март + 8 петнадесетдневки = 15 юли: край на Авиевата смяна и начало на бременността на Елисавета.
15 юли + 6 месеца = 15 януари: когато е станало Благовещението на Пресвета Богородица и зачатието на Иисуса Христа.
15 януари + 9 месеца = 15 октомври: приблизителна дата на раждането на Спасителя.
Грешките на това изчисление
За тези, които не знаят, горното изчисление изглежда правилно и логично. С малко повече внимание, обаче, грешките излизат наяве:
1-ва грешка: това изчисление се основава на реда на смените тогава, когато те първоначално били въведени в употреба (от цар Давид). Но когато Йерусалим и Храмът били разрушени през 587 г. пр. Хр., смените били преустановени и свещениците се разпръснали.
Когато се завърнали от Вавилонския плен и започнали отново да служат, редът на смените бил вече различен! Можем да прочетем за това в Свещеното Писание, в книгата на Неемия 12:1-7.
Тогава се завърнали само 4 от 24-те смени. В посочения пасаж забелязваме, че Авиевата смяна вече не била осма, а дванадесета! Така, към горното изчисление трябва да добавим още 4 петнадесетдневки и така за дата на Рождество Христово получаваме:
15 октомври + 60 дни = 15 декември: приблизителна дата на раждането на Спасителя!
Забележете, че тази дата е съвсем близо до 25 декември и бихме могли лесно да обясним разликата от 10 дни, за да докажем, че наистина Господ Иисус е роден на 25 декември.
Но понеже държим да бъдем последователни и сериозни по въпросите на вярата, няма да направим това, въпреки че изкушението да противодействаме на протестантските обвинения. В действителност, в тяхното изчисление има още грешки.
2-ра грешка: в действителност, никое сериозно изследване по въпроса не споменава за това, че всяка смяна дежурила по петнадесет дни. Смяната била само за по една седмица, от събота до събота, като всяка смяна дежурила два пъти годишно. (Йосиф Флавий, „Юдейски древности”, книга 7, 14: 7).
3-та грешка: макар и смените да се редували всяка година, израилтяните на всеки три години вмъквали по един допълнителен месец. И понеже през този месец също имало свещенически смени, новата година ще да е започвала с някоя от останалите смени.
С горното искаме да кажем, че следвайки тази логика, поне засега е невъзможно да определим датата на Христовото Рождество и следователно доводът за Авиевата смяна е несъстоятелен.
Други доводи
Като довод срещу установената дата на Рождество Христово понякога се изтъква преброяването, което накарало Йосиф и Мария да отидат във Витлеем.
Казват, че „не било възможно преброяването да е станало през декември, т.к. поради лошото време на хората щяло да им бъде трудно да се придвижат до родните си места”. Истината обаче е точно обратната.
Времето за преброяване трябвало да бъде през зимата, за да не се създават проблеми на земеделците и животновъдите, които по друго време на годината биха имали много работа и биха претърпели загуби.
Казват също, че „не било възможно да е декември, т.к. според евангелския разказ имало пастири, които дежурели през нощта на открито”.
Първо, пастирите били на нощна стража, но текстът не ни казва, че се намирали на открито(1). От климатологичните данни за онзи регион знаем, че там зимата е доста мека и поне за малък интервал от време и редувайки се, пастирите биха могли да дежурят през нощта без опасност от измръзване.
Съществува древно свидетелство от Йосиф Флавий, според което преброяването при раждането на Господа Иисуса, е станало на 9-ия ден на месец тевет. (Този ръкопис е взет от император Тит и се пази в един римски музей.) 9-ият ден на месец тевет съответства приблизително на 25 декември.
Не бихме искали, обаче, да отдаваме такова голямо значение на този въпрос, т.к. датите не са толкова важни. В Православната Църква не празнуваме дати. В Църквата проповядваме Евангелието. Така, на единия ден подчертаваме раждането на Господа, на друг – факта, че е бил кръстен, на трети – че е бил разпнат за нас или че се е възнесъл. И това би могло да се случи през който и да е ден от годината.
Коледният ревейон(2)
Тези, които отхвърлят празнуването на Рождество Христово, обвиняват християните, че тогава те се предават на злоупотреби и гуляи, които обслужват само плътта и нямат връзка с раждането на Господа.
Естествено, че т.нар. ревейон, което е ядене, пиене и гуляй в навечерието на Рождество Христово не е християнски обичай! Църквата също го отхвърля, защото след един гуляй вечерта, как ще се събудим сутринта, за да отидем на църквата? Как ще приемем нашия Господ, „Слънцето на правдата” и ще се причастим?
Така че гуляите са един обичай, който няма нищо общо с Църквата и не е честно тя да бъде обвинявана за това.
Интересно е, обаче, да отбележим, че често пъти през тези дни крайни протестанти, които ни обвиняват за гуляите на Рождество Христово, се предават (използвайки това, че са празници) на подобни пиршества с мнозина небрежни към вярата си „християни”.
Християните просто се радват за радостното събитие на въчеловечването на Бога Слово и си разменят подаръци, според казаното в Неемия 8:9,10:
„Тоя ден е свет пред Господа, вашия Бог; не тъжете и не плачете… Яжте тлъсто и пийте сладко, и провождайте дялове на ония, които нямат приготвено, защото тоя ден е свет пред нашия Господ”.
Установяване на празника Рождество Христово
Действително, както и нашите обвинители казват, празнуването на Рождество Христово на 25 декември започнало около 335 г. в Римската църква и впоследствие се разпространило и по другите църкви, както се вижда от съчинения на църковни писатели от 4 век.
Трябва обаче да подчертаем, че тогава Рождество Христово започнало да се празнува като отделен празник, защото всъщност той се празнувал още от началото на Християнската църква на 6 януари, като ден на „явяването на Господа” (или Богоявление).
Дотогава Рождество Христово се празнувало заедно с кръщението Му – двете събития, които подчертават, че Господ дошъл и се въплътил за нашето спасение. След това тези два празника просто били отделени на различни дати.
Това е видно и от едно писмо на никейския епископ Йоан до католикоса на Велика Армения Захария, откъдето научаваме, че римският папа Юлий І отговорил на йерусалимския епископ, който му бил писал следното: „Как да бъда едновременно и на празника Рождество (Христово) във Витлеем, и на празника Кръщение (Господне) на Йордан?”. В отговор папата му писал, че в архивите на Рим се пази документ от Йосиф Флавий, откъдето се вижда, че раждането на Христа станало на 9-ия ден на месец тевет (25 декември).
Накрая, отговаряйки на онези, които казват, че християните усвоили един езически празник, който се празнувал от езичниците на 25 декември (раждането на бога Слънце), подчертаваме, че всъщност станало точно обратното!
В действителност, Църквата осветила тази осквернена дата, замествайки един езически празник с празника на Слънцето на правдата – Иисуса Христа, за спасение на езичниците.
Бележки:
1. В интерес на истината ще споменем, че гръцкият глагол, употребен в текста (ἀγραυλοῦντες от ἀγραυλέω) означава „живея в полето, живея под открито небе”. За разрешаването на това привидно противоречие ще отбележим, че вероятно пастирите са дежурили в полето, т.е. извън населеното място, но не непременно под открито небе. Твърде възможно е да са използвали някакви колиби, подобни на нашите къшли, където са били на завет и са имали покрив над главите си – бел. прев.
2. Вечерно събиране с богата трапеза в навечерието на Рождество Христово (на Бъдни вечер).
Н. M.
Превод от гръцки: А.С.
*Източник:
Редактирано от Ежко на 07.01.12 17:15.
|
"Кога Се е родил Иисус Христос ?"
