|
Зилотите (православните фанатици) ни наистина са много непоследователни. Готови са да защитават Синода само в определени ситуации, а именно, когато Синодът забранява нещо или когато член на Синода се покаже като лицемер и обществото реагира. Но ако същият безценен Синод поиска да обоснове някаква промяна в празнична дата или пък член на Синода си стисне ръката с някое католишко кюре, същите зилоти вдигат вой до небесата и обвиняват владиците в отстъпничество от вярата.
В края на краищата зилотите просто обичат забраните и дреболиите, не им пука за владишкия морал, а люто ненавиждат промените и католиците.
Към това мога да добавя, че зилотите смятат за грях всяка проява на каквото и да е свободомислие.
Венцислав Каравълчев доста хубаво ги е описал в сатията си "".
За щастие, зилотите са един файтон хора и са напълно безвредни, макар да са кресливи.
Те са предвидими. Доста често са удобни за владиците, особено когато някой митроносец бъде хванат в крачка. Щастлив е този митрополит, който може винаги да разчита на ято лоялни самураи, които биха останали редом с него дори в Линкълна му - стига само светиня му да не стиска ръка на католишки кюрета.
------
Мога да кажа, че зилотизмът има своето очарование - силно ми напомня достопочтеното конфуцианство. Поклон се прави така, храна се яде еди-как си, висшестоящ се поздравява по такъв и такъв начин... това е толкова романтично! Не споделям тази церемониална и малко скучна форма на вярата, но я намирам за по своему симпатична. Дори ругатните на зилотите са някак мили. Те ругаят "модернистите", защото всъщност ни обичат, нищо, че ние сме си едни тупани с корави души.
Зилотизмът е хубав образ на романтичните ни прадстави за православната вяра. Зилотите явно смятат, че техните навици отразяват поведението на древните православни от Средновековието. Разбира се, всъщност днешният обикновен зилот има религиозното поведение на богат руснак от XIX в., неосъзнато повлиян от някои католически привички, но това няма голямо значение. Зилотизмът е последният остатък от епохата на Романтизма, когато хората с любов са си измисляли едно красиво и нереално Средновековие. В този смисъл зилотизмът е страшно интересно явление.
Доколкото и аз искам литургията да продължава да си бъде на църковнославянски макар това да я прави неразбираема за много хора, също не съм изцяло чужд на зилотизма. Тъй че нямам право много да се сърдя, когато някой въздиша, че Коледата трябвало да е през януари, че преди прекръстване трябвало да загребваме от земята (все едно се кланяме с шапка в ръка на някоя испанска херцогиня) и тем подобни. Чувал съм от туристи, че намират всички тези малки православни обичаи за безкрайно любопитни. Всеки православен прави тези неща, но зилотите са особено старателни и церемониални: влизане в храма, прекръстване, забраждане на дамите, целуване на ръка на свещеника, поклон пред трона, поклон пред олтара, три прекръствания, дружеско кимане и размяна на целувки с иконата на някой особено близък светец, кът с кандилце у дома, прекръстване преди храна, редовно преглеждане на календарчето и молитвеника... това си е почти балет. Мисля, че един ден с удоволствие ще уча децата си на тези малки неща. Да благодарим на зилотите, че пазят спомена за ежедневните церемонийки, които толкова липсват в ежедневието ни.
Конфуций би се възхитил от зилотите; една от неговите добродетели е почитта към старината и към обичаите.
Цунетомо също би се зарадвал на зилотите ни: те, така да се каже, почитат герба на клановия господар, никога не си лягат с крака към замъка му, никога не са небрежни в присъствието му и не позволяват критики към него - освен в някои редки случаи, когато е заплашена самата кланова традиция.
Има нещо трогателно в тази дълбоко азиатска почтителност на зилотизма. Бушидо на православния, вярност в малките ежедневни неща и строга бдителност за спазване на всички установени правила и правилца от подчинения към господаря.
И като добавим, че зилотите, за разлика от други фанатици, не са опасни за обществото и не хвърлят бомби, зилотизмът ми става направо симпатичен.
Коля и беся
Редактирано от нблдтл на 09.01.12 11:19.
|
За хубавите неща в зилотизма
За хубавите неща в зилотизма
