Наистина би било хубаво да имаме деца рано. Но за съжаление не е възможно. Призивите за връщане към нравствена чистота и ранни бракове са прекрасни, но напомнят призивите за връщане към републиканските добродетели от времето на Октавиан Август. Ялова работа. Вместо да се занимаваме с лозунги, трябва да сме реалисти.
Може ли днес една нормална, образована, интелигентна, съзнателна българска двойка да се ожени на по двайсет и да има дете на двайсет и една години, второ - на двайсет и пет и трето - на двайсет и седем? Не. Не може. Не и днес. Причините са много и далеч не са само "хойкане". По-скоро хойкането е от невъзможност хората да се женят. Да, спомням си, че и аз се бях сгодил за първото си гадже, когато бях на осемнайсет. Мислехме, че ще се оженим... това беше преди десет години. Беше много красиво, но си беше нереалистично. Днес и тя, и аз живеем с други хора. И не смеем да си правим големи планове. Не е от някаква вродена развратност. Но любовите идват и си отиват, а възможностите за отглеждане на семейство се градят много, много бавно. Е, нищо. Надявам се да мога относително скоро да мина и в женения лагер, но всичко е в Божиите ръце (и в тези на правителството, то се знае). И това не се отнася само за мен.
Колкото до циганите, с извинение, но те не са ми пример за нищо. Аз имам други идеали, а не тези на циганите. Надменност ли е това? Може би. Бог явно не ме е създал за циганин.

Коля и беся

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите