а виждам и в сайта на БНТ, че БПЦ официално се била обявила принципно против метода ин витро и против сурогатното майчинство като опити за намеса в Божиите работи.

Това, по мое лично мнение, е поредна синодална глупост.

За сурогатното майчинство и, да речем, за абортите не смея да се изказвам - там вероятно има основания за сериозно безпокойство.
Въпросът за абортите е невероятно заплетен и опира до много неща, засягащи отделно майката и плода.
Сурогатното майчинство пък е странна практика, която силно мирише на опасна и неетична търговия с плът.

Зачеването ин витро обаче само по себе си не е никакъв етически проблем. В проблем се превръща, едва когато кандидат-родителите не се съобразяват с фактори като възраст, здравословно състояние и прочие.

Нашите синодални старци обаче за пореден път не са съобразили позицията си нито със здравия разум, нито с човеколюбието или изобщо с морала, нито с медицинските факти, нито пък със съвестите си или с Бога. Обявили са едно примитивно и недостойно за уважение решение, с което никой нормален вярващ няма да се съобрази.
Ако нещо може да се извърши и от него не произлизат нещастия, значи то не е против Божията воля.
Една млада и инак здрава жена, която по някакви причини (които може и да не са в нея) не може да има дете, а го иска, тя има шанса да си роди дете с метода ин витро. Ако тази жена е православна вярваща, Синодът застава на пътя й. Смятам това за - без извинение - светотатство. Ако позицията на Синода е против нормалните, естествени и трогателни желания на някоя свястна млада жена, то да върви по дяволите целият Синод, с все митрите, гуглите и брадите си.

Убеден съм, че ако някоя нормална жена иде при енорийския си свещеник и му изповяда, че е извършила страшния грях на зачеването ин витро въпреки решението на високопреосвещенствата, попът не само ще й даде опрощение, ами направо ще откаже да зачете това като грях.

Да не говорим, че винаги има нещо немито в това мъже калугери да се месят във въпросите на майчинството и в женските чувства.

---------

Вярвам в Бога, вярвам в Христа, вярвам в земната и в небесната Църква, вярвам в божествения корен на Писанието и Преданието, чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век, почитам света Богородица, иконите и тайнствата, ако и да съм крайно нередовен енориаш.

Но не вярвам, че мнозинството митрополити в сегашния състав на БПЦ са истински Божии служители, свещеници и епископи. Не вярвам, че апостолското приемство освещава конкретно техните действия. Не вярвам, че тяхната благословия или отлъчване имат някаква тежест пред Бога. Не вярвам, че имат истинска власт да извършват действителни тайнства, да връзват и да развързват. Това според мен са хора, попаднали единствено по някакво тайнствено Божие допущение на места, които не са за тях. Направо казано, вълци, а не овчарски кучета. Дали заради греховете ни или заради направо престъпното ни безразличие, това не знам.
Вярвам, че Бог по-скоро Се проявява чрез простите, обикновени, редови свещеници. И че ръкоположението на почтения поп най-често е свято не заради епископа му, а въпреки епископа. Вярвам, че духовната празнота в нашите митрополити прави нищожни техните титли. Отричам се напълно съзнателно на първо място от митрополитите Кирил, Галактион, Натанаил и Николай. Лично за мен те изобщо не са християни.
Ако в състава на епископите и митрополитите ни днес има свестни хора, то Бог сигурно е с тях, но това определено не се вижда, а работата на владиката е да бъде като град на хълм - да не може да се скрие.
Вярвам, че като мине време, като изтърпим достатъчно и сами си кажем: "стига толкова лъжевладици", Бог ще ни даде пак да имаме истински епископи.

Коля и беся

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите