Можеш по принцип да кажеш, че журналистите в България не са кадърни и обичат само гадните новини.
Само че нямат за цел да окепазят конкретно Църквата, а към сума ти неща са еднакво дръзки. Църквата не е главната им жертва, а само една от жертвите им.
Пък и просто е факт, че част от журналистите, които критикуват владиците ни, не са точно некадърници.

И всичко това не отменя факта, че новината за подаръка, приет от владиката, наистина е неприятна. Крайно неприятна.

Въпросът е, че владиката като образован човек би трабвало да знае всичко това и да избягва деликатни и компрометиращи го ситуации, а не да се навира сам в такива положения, в които ще попадне под журналистически обстрел. Това е въпрос дори не само на честност, а и на елементарен здрав разум.

Да не говорим, че тук не става дума за свещенството, а за варненския владика. Любослава Русева например изрично разграничи свещенството от владиката. А и точно сега е сезонът, в който журналистите по традиция търсят по някоя добра новина, свързана с благотворителност от страна на Църквата.

Излиза, че всъщност гилдията всякак се опитва да намери нещо хубаво за казване, но владиката поднесе на тепсия една крайно зле изглеждаща постъпка.

Ами да е мислил. Аман от такива неща.

Истинската злоупотреба е да се обяснява, че фактите нямат значение и че не трабва да се разгласяват. Това звучи непочтено, средновековно, комунистически и милиционерски.

---------

Аз като обикновен вярващ се настройвам нетърпимо вече не към свещенството (напротив, все повече държа на обикновените свещеници), а към епископата. Веднъж владиката Кирил ще приеме нереден подарък, втори път владиката Галактион ще архондиса престъпник, трети път пак владиката Кирил ще служи пиян, четвърти път владиката Николай ще каже някоя гадост за смъртта на наши сънародници, пети път владиката Йоаникий ще изтърси някоя глупост за църковния календар, шести път владиката Неофит ще накаже някой стар и уважаван свещеник, седми път епископ Сионий ще попадне в адски небрано лозе с някакви отблъскващи истории, осми път владиката Натанаил ще наговори някакви неинтелигентни неща относно петричката врачка, девети път знаем за неприятните навици на епископ Йоан... е, баста!

Преживяхме един позорен разкол. Преживяхме слугинажа на владиците ни към всякакви калпави правителства и мутри. Преживяхме упадъка на манастирите, бедността и унижението на свещениците. Преживяхме позорното намаляване на ролята на светските представители в църковно-народните събори. Преживяхме какви ли не немити работи, сделки и срамоти. Преживяваме и позорния владишки феодализъм в епархиите докато патриархът ни е все по-немощен, горкият, а нашите владици се дебнат около престола му.

Всичко това не са някакви журналистически уйдурми, а просто факти. И то нетърпими факти. Човек може и да е православен, но това не значи, че е сляп и глух. Да си прост мирянин е привилегия, но да си владика на миряните е задължение. Нашите митрополити трябва да бъдат друг вид хора, по-добри от нас, а не по-лоши. Никой не е длъжен да уважава лош държавник и лош владика. Напротив, моля се да се отървем от тези хора. Всяка риба се вмирисва откъм главата.

Ако владиката Кирил някой ден стане патриарх, това ще е най-страшният резил за Българската Църква.

А ако някой смята, че имаме такива владици заради греховете си, тогава трябва да се хващаме и да ги чистим тия грехове... като почнем от овчедушието.

Ние не сме ли българи, да му се не види? Не сме ли християни? Не сме ли уж народ от князе и свещеници, царско свещенство? Нямаме ли светци и ангел-застъпник пред Бога? Имаме княз Борис, който е клал езичниците, имаме презвитер Козма и цар Петър, които са преследвали еретиците, имаме Йоан Асен, който е хвърлял много знаещи владици от Лобната скала, имаме патриарх Евтимий, който е горил еретически книги и е отбранявал Търново от врагове, имаме Бозвелията, Иларион и екзарх Антим, които са ни отървали от фанариотството, имаме митрополит Борис, който е загинал като мъченик, имаме патриарх Кирил, който е спасявал нашите евреи. Точно ние ли трябва да търпим сегашната пошло-цинична владишка посредственост, това второ фанариотство?

Сега са кротки времена, не е време да хвърчат бели бради от Лобната скала. Но една от най-старите свободи на православните е да отхвърлят владика, когото не тачат. Аз повече фанариотщина няма да търпя и няма да си кривя душата. Да пукна, ако целуна ръка на български епископ от настоящия състав. Разбира се, който иска, може да си търпи настоящото положение и да си тъне в тая миризма на духовен мухъл.

За мен обаче значение имат само поповете. Нашите обикновени, честни, бедни, най-често семейни свещеници, които кой знае защо нямат правото да стават епископи. За мен лично например поп Веселин от "Света София" е по-владика от владиците. Бог да ги пази, нашите попове. Днес те служат, те помагат на енориашите, колкото могат, те пишат книги и се опитват понякога и да катехизират.

Църквата е в поповете, а не във владиците.

Коля и беся

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите