Това, че у нас журналисти почти няма, е факт. Но е смешно да се приравнява Любослава Русева (която е от малкото ни свестни журналисти) към Карбовски (който е един от многото ни некадърни журналисти).

Не е вярно, че всяко едно журналистическо разследване или търсене е насочено срещу престижа на самата Църква. Винаги става дума за конкретни личности и конкретни действия.
Не е вярно, че изобличаването на нередностите на един или друг свещенослужител е непременно вредно и злонамерено. Напротив, изобличаването на нередните неща и на немитите лица е полезно за Църквата.
Не е вярно, че журналистите са длъжни да се държат почтително. Напротив, журналистите са длъжни да бъдат дръзки и то не избирателно, а към всичко и всички.
Не е вярно, че трябва да си затваряме очите пред нередности. И не, триста пъти не - не трябва да прикриваме и замазваме нередностите зад удобни за непочтените личности клишета. Колкото и кротък и благочестив да е човек, у него трябва да я има способността да се възмущава от публичните нередности, които у нас са вече цинично ежедневие.

Да си добър вярващ не значи да примираш от овче възхищение пред всяка митра. Истинският православен трябва да е способен да погледне неприятните факти в очите. Нашият епископат не просто не е безупречен, а е направо мърляв. За съжаление това е така. Колкото по-бързо го осъзнаем, толкова по-силно ще поискаме това да не е така. А Бог помага само на онези, които имат силна воля. Мирянинът има правото да бъде информиран и да изисква. Не сме в Средновековието, а и Христос би ни презрял, ако си мълчим пред наглостта.

---------

В текста на г-н Ралчевски виждам две огромни нередности.

Първо, той се стреми да избие топката в друг лагер. Не да отговори на даден материал или обвинение, а да намери друг обвиняем, който да поеме огъня. В тази посока са примерите му за онова, с което според него журналистите би трябвало да се заемат. Не се съмнявам, че има ходжи, чиято дейност е съмнителна. Но и не се съмнявам, че има и такива наши свещенослужители. Защо едната тема е пропусната, само по себе си е важен и интересен проблем. Но това прехвърляне на топката от нас към ходжите е непочтен, сталинистки прийов от типа на: "А вие защо биете негрите". Не става дума за ходжи и не става дума за биене на негри.
В конкретния случай става дума за нещо конкретно: а именно, редно ли е един митрополит, монах, начело на религиозна общност, да приема скъпи подаръци, които да ползва лично. Да не се разсейваме. Ние сме християни, а не комунисти. Нали?

Второ, сякаш не си задаваме въпроса за преценката на нашия митрополит. Ако Негово Високопреосвещенство г-н г-н Кирил, митрополит Варненски, си беше задал въпроса каква ще е обществената и журналистическата реакция на неговата нова придобивка, дали би приел такъв подарък? Не е ли работа на владиката да си дава сметка и за тези неща? Не говоря вече дори за редно и нередно, а за елементарна проява на здрав разум. Митрополитът е пред очите на всички. Добър или лош, той е длъжен да внимава какъв обществен образ си създава. Като държавниците, защото и той е обществена фигура. И, да, дори и най-грешните миряни имат право да очакват това. В крайна сметка владиката отговаря за възпитанието на миряните, а не обратното.

Коля и беся

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите