"Добре, но според борците с "западното" богословие в клуба това не е така - те смятат че адът това е изгарящо виждане на Божията слава, а не отделяне от Бога.
Освен това, ако библейският Бог толкова обича хората, защо заповядва и одобрява извършването на пълен геноцид? В случая с царя Агаг и Саул геноцидът се оправдава само с това, че те са се съпротивили на Израилтяните, когато те искали да минат по тяхна територия - то ест, за никаква "екстермална" греховност в стил Содом и Гомора не става дума."
Влизаш в разни детайли, които са израз на богословска интелектуализация (това се отнася повече за първия ти пасаж) и прекомерен и безплоден стремеж за разгадаване на "ума Господен" ("11. Понеже кой човек знае, какво има у човека, освен човешкия дух, който живее в него? Тъй и Божието никой не знае, освен Божия Дух.
12. Ала ние приехме не духа на тоя свят, а Духа, Който иде от Бога, за да знаем това, що ни е дарувано от Бога;
13. това и проповядваме не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа Светаго, като сравняваме духовното с духовно.
14. Душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух: за него това е безумство; и не може да го разбере, защото то се изследва духовно.
15. Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва.
16. Защото, кой е познал ума Господен, та да го обясни?" (Кор. 1)
Обективната, повсеместна, явна и крайна несправедливост в човешкия живот, в историята, е безспорен факт от гледна точка на "човешката мъдрост", както е факт и трагизмът в него (живота)!... Всеки, който отрича това е антирелигиозен човек!
|