|
Тема |
Моето е цитиране [re: Пpaвocлaвeн ckoт] |
|
Автор |
Ежко (бодли_дрешко) |
|
Публикувано | 30.11.11 13:19 |
|
|
Както казах, предоставеното от мен не е мое. Аз цитирам именно догматиката.
Ипостасното съединение на двете природи в Христос е постоянно, неразривно, реално единство между тях. Съединението е тясно, не само по благодат, но и по същество. Според догматическата формулировка на Четвъртия вселенски събор/451г./, двете природи в Иисус Христос са съединени неслитно/ т.е. остават цели, а не образуват смесена природа на полу-Бог, полу-човек/, неизменно/ Божеството продължава да обладава своите лични свойства, без изменение или отслабване и човешката природа съхранява човешките си свойства/, неразделно/ двете природи не съставят две отделни лица, а едно / и неразлъчно/ никога не са се разделяли и не могат да се разделят от момента на зачатието и пребивават в Христос след Възнесението/. Следствия на ипостасното съединение на двете природи са двете воли и двете действия в Иисус Христос/ Определение на Шестия вселенски събор, 680 г./. В Личността на Богочовека Христос човешката природа се възвисила в своите съвършенства до най-висша степен - обожение. Това обожение е обратната страна на въплъщението. Бог станал човек посредством въплъщението Си. Но ако Бог е станал човек, то и човекът на свой ред станал Бог. Въплъщението и обожението представляват две страни на един и същи акт, съвпадащи една с друга и неотделими една от друга.
И за тази Тайна - за съ_причастността на човека в Божественото Естество - говори именно св. ап. Петър:
2Пет.,1:3] Понеже божествената Негова сила ни е подарила всичко потребно за живот и благочестие, чрез познаване Оногова, Който ни е призвал със Своята слава и съвършенство,
[1:4] чрез които ни са дарувани твърде големите и драгоценни обещания, та чрез тях да станете участници в божественото естество . . . [1:11] защото т ъ й ще ви се даде свободен вход във вечното царство на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа.
|
| |
|
|
|