|
В отговор на:
Е, не ми се дава!
Ето защо: догматическото богословие на Боговиждането и опитите за вкарването му в рамката на катехизиса представляват едно доста рисковано занимание на ръба и отвъд ръба на здравата мистика, от упражняването в което те съветвам да се откажеш в най-скоро време. Защото най-блаженият апостол, който пише за премногото си откровения, за виденията и чудесата, които имал казва ясно: ...ще мина към видения и откровения Господни... един човек в Христа... беше грабнат и отнесен в рая и чу неизказани думи, които човек не може да изговори. (II Кор. 12:1-4)
Ап. Павел не могъл да изговори думите, които чул във видение, а някои човеци се опитват да ги изговарят и още повече да говорят и богословстват не за думи, а за светлини и видения. Е, мерси, както се казва, благодаря за поканата, но в такъв разговор не ми се участва...
Нека да не се правим на по-големи от Апостола и вместо мечтания и мъдрувания за нетварната Таворска светлина, като начало да преминем към видения на собствените си грехове :) Това е истински катехизис и истинско богословие.
Господи помилуй!
Какво общо имат опитите да ме "изобличаваш" с онова, което те/ви питам, и то е: "как може някой, който няма опит да си позволява да критикува нещо, което не познава.
" ?
Помолих те/ви също изрично да коментирате 7-ят предмет на съзерцанието: "вечната мъка"
И главното - което има пряка връзка с въпроса ми - че се познава "единствено в о п и т а на благодатния живот" - нещо, което съм подчертал изрично в постинга си.*
И още нещо съм си позволил да цитирам, така че, размисли каво по-точно представляват думите ти по-горе, отправени срещу мен, ако не отговарят на истината :
"Който пристъпва към това без светлината на благодатта, да знае, че няма съзерцание, а строи фантазии, мечтаейки и бидейки оплитан от мечтателния дух с фантазии.”[16] . . .Светите отци предупреждават, че не трябва преждевременно (преди да сме готови) да търсим високите съзерцания. Ония, които са се поддали на изкушението да се домогват до духовните дарования преди да са очистили душата си от страстите, “придобиха за себе си гордостта и падението.”[17]
[16] Цит. съч. Гл. 130.; за това вж и: св. Исаак Сирин. Слово 55.
[17] Св. Исаак Сирин. Слово 55.
Ако наистина искаш да играеш честно, то моля те, отговори на въпроса:* ?
Визирам теб, фамулус, Прокимен, Жабоций и всички критикуващи от този дух. Или, може би ще кажеш, че имате благодатните съзерцателни опитности ? Ако беше така, щяхте да признавате догматическото богословие без да шумите като онези машинки, които бълват сапунени мехури - балони, които се пукат при най-лекият полъх на вятъра.
Редактирано от Ежко на 30.11.11 10:19.
|
Не играеш честно, приятелю [re: krokoem]
Не играеш честно, приятелю