Е, не ми се дава!

Ето защо: догматическото богословие на Боговиждането и опитите за вкарването му в рамката на катехизиса представляват едно доста рисковано занимание на ръба и отвъд ръба на здравата мистика, от упражняването в което те съветвам да се откажеш в най-скоро време. Защото най-блаженият апостол, който пише за премногото си откровения, за виденията и чудесата, които имал казва ясно: ...ще мина към видения и откровения Господни... един човек в Христа... беше грабнат и отнесен в рая и чу неизказани думи, които човек не може да изговори. (II Кор. 12:1-4)
Ап. Павел не могъл да изговори думите, които чул във видение, а някои човеци се опитват да ги изговарят и още повече да говорят и богословстват не за думи, а за светлини и видения. Е, мерси, както се казва, благодаря за поканата, но в такъв разговор не ми се участва...
Нека да не се правим на по-големи от Апостола и вместо мечтания и мъдрувания за нетварната Таворска светлина, като начало да преминем към видения на собствените си грехове :) Това е истински катехизис и истинско богословие.
Господи помилуй!