|
Из Второто Послание на св. апостол Павел до жителите на Коринт
[3:1] Пак ли ще почнем да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?
[3:2] Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, което узнават и четат всички човеци;
[3:3] вие се явявате, че сте писмо Христово, стъкмено чрез нашето служение, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не върху каменни скрижали, а върху плътени скрижали на сърцето.
[3:4] Такава увереност в Бога имаме чрез Христа,
[3:5] но не затова, че сме способни да помислим нещо от себе си като от нас си; напротив, способността ни аде от Бога:
[3:6] Той ни е дал способност да бъдем служители на новия завет, не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът животвори.
[3:7] И ако служението на смъртта по букви, издълбано на камъни, беше тъй славно, че синовете Израилеви не можеха да се взират в лицето на Моисея поради преходната сияйност на лицето му,
[3:8] то как не ще бъде много по-славно служението на духа!
[3:9] Защото, ако служението на осъждането е славно, то много повече служението на оправданието изобилва със слава.
[3:10] И първото прославено дори не се показа от тая страна славно, поради надминаващата слава на второто.
[3:11] Защото, ако преходното е било славно, много по-славно е трайното.
[3:12] Прочее, като имаме такава надежда, ние действуваме с голямо дръзновение,
[3:13] а не както Моисей, който туряше покривало на лицето си, за да се не взират синовете Израилеви в края на преходното.
[3:14] Ала умовете им се затъпиха, понеже и доднес, кога се чете Ветхият Завет, остава неснето същото покривало, което се снима чрез Христа.
[3:15] И доднес, кога се чете Моисей, покривало лежи на сърцето им.
[3:16] Но, кога се обърнат към Господа, покривалото се снима.
[3:17] А Господ е Духът; дето пък е Духът Господен, там има свобода.
[3:18] А ние всички с открито лице, като в огледало, гледайки славата Господня, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, като от Духа Господен.
В отговор на:
Тук във форума един наш колега се изживява като спец по Боговиждане, ако мине насам, може да обясни по-подробно как догматичното богословие осветлява виждането и чуването на Моисей пред къпината.
Ние по-елементарните ще кажем, че там Моисей е съзерцавал една миниатюрна частица от нетварните енергии на Бога (дали преди това е държал ума си в ада?).
Святият пророк, преди да има живо, осезателно общение със Святия Дух е имал не малки преживявания на портите адови. А и ние сме новозаветни, както се и вижда по-горе, така че нямаш никакви основания да правиш паралел със старозаветните аскези, които не са довели нито един до Райските Двери, па било то и най-големият праведник. Справка:
Св. пр. Мойсей, св. Йоан Предтеча, Цар Давид и цар Соломон отдясно на Христа при Христовото Слизане в ада.
Икона от XII в., манастира "Св. Екатерина" в Синай (Египет)
Нищо не казваш относно 7-то с ъ з е р ц а н и е. Както виждаш, предоставям ти нищо по-малко от догматическото богословие:
Редактирано от Ежко на 29.11.11 12:45.
|
Давай по 7-то съзерцание [re: krokoem]
Давай по 7-то съзерцание