Обвинили сте и св.Симеон Нови Богослов в бесовщина / Религия и мистика / Православие

Относно 4-те въпроса на Пламен към Вас във връзка с цитирания (оцветеният в лилаво) текст по-долу:

1. Как така монахът не е можел да знае Кой му се явява? И не е ли това явяване доста подозрително, с оглед на цялата тази (подчертано) светлинна илюминация, след като знаем кой се явява преобразен като ангел на светлината?
2. Монахът пише, че е бил взет на небесата при поредното си видение, подобно на св. ап. Павел. Такава пряка аналогия ми се струва също малко съмнителна.
3. В последния пасаж авторът пише, че Христос се е съединил с него. Възможна ли е подобна опитност в светлината на цялостното разбиране на Православието за смирението и собственото недостойнство???
4. В първия пасаж авторът пише как Христос често му се явявал, а после си отивал, като му оставял болка. Как да приема болката като нормално следствие на съединяването с Бога?

Изобщо, смятате ли, че тази опитност може да бъде наречена православна?

***

Един ден, докато бързах към извора, по пътя ме срещна Ти, о, Христе мой, – Ти, Който преди това ме очисти от всеки грях. И тогава в слабите ми очи Ти заблестя с един божествен блясък и веднага разбрах, че светлината, която виждах преди, не беше истинска. Ах! Как беше възможно да Те видя и да Те позная? Видях Те, учудих се, удивих се, обаче още не знаех, че си Ти. Само Ти се удивлявах. Казвах си: Кой ще да е Този, толкова блестящ, по- блестящ и от слънцето? И тъй Ти си замина. И веднъж, след доста време, се върна отново на пътя ми; и от тогава често ми се явяваше и ме покриваше с Твоята божествена светлина. Но Ти отново си тръгваше, като ми оставяше болка.

С мен винаги беше Твоят сътрудник, Твоят ученик, Твоят апостол, когото почитах така, като да почитах Теб, когото обичах от душа и падах в нозете му, умолявайки го да ми помогне да Те опозная повече. И както един ден си вървях по пътя, Ти ми се яви отново. Започнах да се досещам, че си Ти, но тогава ме дръпна и ме взе на небесата, както пише и апостол Павел: „Преди четиринадесет години” бях грабнат на небето. С тяло ли, с душа ли – не зная; само Ти знаеш.

След време Ти благоволи да ми се явиш още веднъж. Лицето Ти беше като слънце. Този път ме просвети да разбирам повече и отвори душевните ми очи и съзерцавайки Те си казах: кой си Ти, Когото виждам и Му се възхищавам? И тогава, о, Христе мой, о, Владико мой, тогава за пръв път удостои мене блудния да чуя Твоя сладък глас. Ти ми говореше толкова кротко и благо, че ме остави във възторг и аз се удивлявах и треперех, и размишлявах, и си казвах: каква слава е това – да видя Бога! Оттогава Ти благодаря, Боже мой.

И още веднъж, когато отивах да целуна иконата на светата Ти Майка, докато коленичих да се поклоня, преди да се изправя аз, Ти се яви пред мен и след това вътре в сърцето ми. И тогава разбрах, че вече си се съединил с мен. Оттогава Те обикнах още повече, не само с ума ми, но и с цялото си сърце. И оттогава Ти и аз вървим съединени.
***.......

Край на цитата

В опита си да отговорите, първом цитирате ето това:

"Един ден, докато бързах към извора, по пътя ме срещна Ти, о, Христе мой, – Ти, Който преди това ме очисти от всеки грях. . ."

След което казвате:

"Вие откъде накъде сте сигурен, че срещата е била действително с Христа?Казано е в Декалога: "Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог..." (Изход 20:7). Виденията са възможни, но не всяко видение може да е гаранция, че визионерът е видял действително Бог и че не става дума по-скоро за бесовска измама или ако човек повярва на измамата - тогава говорим за прелест."

По нататък Пламен написа:

Тук е мястото да направя важно съобщение.

Цитатът, който последователно развенчахте като богохулен и бесовски, не е нито от св. Силуан, нито от о. Софроний. Цитатът е на св. Симеон Нови Богослов, от изданието Syméon le Nouveau Théologien. Catéchèses III, Sources Chrétiennes, t.113, Catéchèse XXXVI, 129 и нат., p. 340 etc.

Позволих си тази невинна шега, за да покажа нагледно следните очевидности около Вашите излияния:

1. Единствените беснувания и духовно хулиганство в тази тема са не писанията на св. Силуан и стареца Софроний, а Вашите.
2. Позоваванията Ви на светите отци не струват пукната пара, защото не ги познавате - щом не можете да различите класически светоотечески текст от "модернистка бесовщина".
3. Същото може да се каже за общата Ви способност да се изказвате по духовни теми - по същата причина. Включването ви по темата за св. Силуан показа нагледно класическия принцип, че богословската начетеност няма нищо общо с духовната опитност. Лично за себе си дълбоко проблематизирах и двете по отношение на Вас.

Връзка: