|
Инстинктите не отправят обвинения, разумът го прави.
И после - кое е най-добро за детето - това е важното! Не за бабата и дядото. Макар, че едното не изключва непременно другото, акцентът е детето.
После казвате:Исках да ме обичат както него, защото на мен ми липсваше от дете бащината обич. Как - да Ви бутат чинията на масата и да Ви повтарят, че сте нищожество?? Защото така изразяват те любовта си към сина им, доколкото разбрах от разказа Ви.
Просто не го знаете, каква промяна, каква манипулация за спечелването му се използва, че аз почти вярвам вече че това тяхното наистина е любов към него. - за съжаление, опитът показва, че където има "почти", няма вяра, а само... е, Вие го казахте - манипулация. Тоест сама не вярвате, но сте склонни да се поддадете на манипулацията.
Защо толкова много хора искат да оставят децата си поне за ден два някъде при родители, а аз и 5 минути да е насаме с дядо си и съм на тръни, аккво му говори, какви мисли му всява.
Аз не искам баби и дядовци да ми гледат детето, защото не се чувствам добре от това.
Ето за това става въпрос. Това е чувството, което идва от майчиния инстинкт - не можете да си го обясните, но нямате съмнение какво чувствате! Всичко останало са съмнения и колебания, които винаги ще имате, ако пренебрегвате чувствата си. Най-лошото е, че детето ще попие това директно, като модел на поведение, защото децата не се учат от наставления, а вземат пример от поведението.
Сложете нещата на кантар и изберете онова, в което се чувствате спокойна за детето си, а не на тръни.
И по-смело - Вие сте майката на това дете и НИКОЙ на света не знае по-добре от Вас какво трябва да се направи, никой не би могъл да му бъде по-добра или по-подходяща майка от Вас! Уважавайте себе си и бъдете уверена, за да се научи и детето на уважение и увереност.
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...
|
Re: Когато бащата потъпква достойнстовто на сина [re: мyчaчa]
