Книгата
=====================
В другите две теми - и още - засягахме разхвърлено съждения върху книгата на архимандрит Софроний Сахаров. Озаглавявам тази тема с директното предупреждение за явен сатанизъм в книгата, което обвинение подкрепям с текстове от Св. Писание.
Ако рекламаторите на опасната книга, която е в диаметрална противоположност със Св. Писание правеха изричната уговорка, че в книгата има частни богословски мнения, които са чужди на църковното учение, да би отминал човек с мълчание това ново "модерно" богословие.
Понеже книгата се рекламира като носител на нови учения, тя заслужава сериозна критика и да се подчертае, че ученията на Силуан Атонски са неизвестни на Църквата Христова до появата на злополучната еретическа и окултна книга на архим. Софроний.
В книгата има много странности, но две неща заслужават безпощадно изобличение, защото са открит сатанизъм, силещ се да става ново учение на Църквата.
1) препоръката на лъже стареца Силуан за държане на ума в ада
2) новият богословски тезис за преобърната пирамида на битието, взаимстван от теософията и масонството
Църквата Христова, имаща за авторите Св. Писания, е отъждествявала ада като място на мрака и наказанието. Древните аскети са спомняли ада само с покайно чувство, че поради лична греховност, човек го заслужава като наказание.
В противоречие с Писанието, църковното учение и светоотеческата литература, митичният старец Силуан дръзва да препоръча нещо нечувано и ужасяващо - да държи умът в ада без отчаяние. Прелъстеният от бесовете Силуан твърди, че сам бог го научил на това.
Възможно ли е Бог да си противоречи, тъй като представата на Силуан за ада е различна от тази, която Бог чрез Светия Дух ни е дал като откровение в Св. Писание.
Силуановият ад се сили да унищожи Възкресението Христово.
Нека се вслушаме в светоносните думи на св. Йоан Златоуст от неговото :
"...Изтреби смъртта овладяният от смъртта Жизнодавец. Слезлият в ада плени ада, който се огорчи, когато вкуси плътта Му. Като предсказа това преди столетия, пророк Исаия пише: "Адът се огорчи, когато Те срещна в преизподнята си!"
Огорчи се, защото биде обезсилен!
Огорчи се, защото биде посрамен!
Огорчи се, защото бе умъртвен!
Огорчи се, защото бе провален!
Огорчи се защото е окован!
...
"Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата"
Възкръсна Христос и ти биде повален!..."
Прочее, след като адът е посрамен, умъртвен и провален, защо трябва да се държи там умът - в ада?
Защо адът трябва да бъде център на внимание, след като Църквата го нарича "всесмешен"?!
"Егда во гробе нове за всех положился еси, Избавителю всех, ад всесмехливый, видя Тя, ужасеся, вереи сокрушишася, сломишася врата" (на Велики петът вечерта).
Страшното е, че АДЪТ - този център на Силуаново внимание - възпят от Църквата като "всесмешливый", отхвърля покаянието. Достойно за съжаление е, че широките маси се оставят да бъдат подвеждани от модернистите, които, ако нямаха Силуан, биха си канонизирали друг шизофреник и да издигнат налудничавите му брътвежи за бойно знаме в подкопаване устоите на Църквата, налагайки новото антихристово богословие. Ето го коренът на отровата, която се иска от новите "възродители" на литургичния живот- често причастие без покаяние.
В пасхалния канон Църквата, преди увреждането й от Силуановските ереси, не е призовавала никого да държи ума си в ада и да не се отчайва. Напротив, Църквата Христова пее тържествено: "... адову разрушил еси силу". С други думи казано, Църквата славослови Възкръсналия Спасител като Разрушител на адовата сила.
Тържественият пасхален текст продължава:
"смерти празднуем умерщвление, адово разрушение"
"Днесь всяка тварь веселится и радуется, яко Христос воскресе и ад пленися"
"Днесь Владыка плени ада..."
Ако със Своето Възкресение Христос е пленил ада, защо трябва да разрушаваме светоносния и всеспасителен празник на празниците и тържество на тържествата - Възкресението Господне заради Силуановия мрачен ад?!
Видно и очевадно е както от Св. Писание, така и от свидетелството на Църквата до Софрониевата книга, че адът е неизменно свързан с мрак, тъмнина и смърт.
Книгата "Старецът Силуан", която въздейства опияняващо, за да не се каже наркотично на несведущите в Писанието широки маси, поставя нова страница в църковното богословие, насаждайки ада като център на внимание без молитва към Възкръсналия Спасител, Който е светлина и ни призовава бъдем синове на светлината, а не труженици на тъмнината като кошмарното Силуаново държане на ума в ада.
При наличието на божествената светлина, никой разумен човек няма да избере да ходи в бесовския мрак, който ни препоръчва Силуан и "големите", модерни богослови ни го налагат по един лукав начин като ново учение на Църквата.
"Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота" (Йоан. 8:12)
"... ходете, докле имате светлината, за да не ви обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива. Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина" (Йоан. 12:35-36).
"В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети и мракът я не обзе" (Йоан. 1:4-5)
С други думи казано, Силуан говори противното на Христа. Вместо човек да избира живота, според Писанието, нека предпочете смъртта по Силуановски. Вместо светлината, да възлюби адската тъмнина без покаяние и да се чувства там комфортно сред бесовете.
Силуан твърди, че "господ" (с малка буква и твърде показателно що за господ) го е научил да държи ума си в ада. Може ли от един извор да тече и сладка и горчива вода?! Възможно ли е, може ли съзнанието ни да допусне за миг, че Господ може да си противоречи с цялото Писание заради бесовските видения на един Силуан?! С този Силуанов ад се подменя цялото Свещено Писание.
Нека погледнем все пак в Св. Писание и видим какво казва то за този прословут ад, ставащ толкова модерен за "големите" богослови масони и техните почитатели на библейския мрак. Действително ли си струва православните християни, които все още имат Христа за Бог, да се упражняват в лукавия съвет на прелъстения Силуан и вместо да съзерцават Господа на славата, да държат ума си в ада. Това Силуаново държане на ума не е покайният спомен на св. Отци за смъртта и адското наказание за греховете. Силуановият ад е комфорт в мрака без спомен за Господа и без никаква молитва.
"Защото в гнева Ми огън пламна; той изгаря всичко до ада преизподен..." (Второзаконие 32:22)
"Веригите на ада са ме стегнали, и мрежите на смъртта са ме оплели. В утеснението си призвах Господа и към моя Бог извиках. И Той ме чу от Своя (свети) чертог гласа ми, и моят вик стигна до Неговия слух... Изведе ме Той на просторно място и ме избави, защото благоволи към мене" (Пс. 17:6-20; 2 Царств. 22:6-20).
На фона на книгата на отец Софроний Сахаров или в контекста на Силуановото бесовско откровение за държане на ума в ада, изглежда странно, че Псалмопевецът св. пророк и цар Давид се оплаква от ада. Да не би да е по-малко свят от Силуан, че бидейки лишен от Силуановата благодат, не е имал същия съвет от господа на Силуан, който, очевадно не е същият Бог от Библията. Ако пророкът се чувствал "стегнат от веригите на ада", защо пък благодатният Силуан не чувства същото, та и другите съветва да побързат да се оплетат в мрежите на смъртта. Шокиращо е, че цар Давид, чиито псалми съставляват голяма част от православното богослужение, се чувствал в утеснение от чувството за ада, а Силуан блаженства и само там се чувства комфортно?!
Остава неговите инертни почитатели да излязат от силуановската си екзалтираност и да се замислят над Св. Писание що е адът и кой какво прави в него. Остава добросъвестният христянин да свери вярата си с учението на Църквата и да избере между светлината и мрака. В крайна сметка, всеки е отговорен за себе си и за собствената си безсмъртна душа - ще я подчини ли на закона Господен да живее в светлината на истината или следва нечуваната до този момент Силуанова "оригиналност".
"Да си идат в ада нечестивците, - всички народи, които забравят Бога" (Пс. 9:18).
Кой ни казва истината - св. пророк Давид или Силуан Атонски?!
Според св. пророк Давид, адът е място не само за нечестивците, но за онези, които забравят Бога. Кой е оръдие на бащата на лъжата - пророк Давид, или пък Силуан, който като слуга на врага на нашето спасение, е загрижен да угоди на своя бог и да погуби повече хора, карайки ги с неговите нечувани упражнения да забравят Бога?! Който има все още неувредено сиво вещество в главата си, да мисли докато не си е увредил ума от адското блаженство по Силуанова рецепта.
"Защото Ти не ще оставиш душата ми в ада" (Пс. 15:10)
Защо пък трябва Той, т.е. Господ да вади душата на Давид от ада, ако ще е дал съвет на Силуан да държи ума си в ада и да не се отчайва?! Ако пророк Давид има право да моли Бога да не оставя душата му в ада, тогава е резонен въпросът кой ще да се е явил на Силуан и го научил на това странно изкуство - да държи ума си в ада без отчаяние?
"Господи, Ти изведе душата ми от ада и ме оживи, за да не сляза в гроба" (Пс. 29:4)
"Господи, да не се посрамя, задето викам към Тебе; а нечестивите да се посрамят и да млъкнат в ада" (Пс. 30:18)
"Да ги сполети смърт; да слязат живи в ада, защото злодейството е сред тях, в техните жилища. Аз пък ще викна към Бога, и Господ ще ме спаси" (Пс. 54:16-17).
"Адът преизподен се раздвижи заради тебе (за дявола), за да те посрещне при твоето влизане; заради тебе... Гордостта ти е свалена в преизподнята, с всичкия ти шум... Но ти си свален в ада, вдън преизподнята" (Исаия 14:9, 11, 15).
Ако дяволът, според Св. Писание, е свален в ада, то как може човек да се чувства комфортно да си прави компания с него, според съвета на Силуан? Според архим. Софроний, Бог бил неумолим, труден за разбиране, а в ада, според същия духовник, чакащ своята канонизация за тези демонични уловки, всичко е прекрасно и невъзмутимо в компанията на свалената от небесата в ада бесовска гордост!
"От властта на ада ще ги изкупя, от смърт ще ги избавя. Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде победата?" (Осия 13:14)
Силуановият ад няма нужда от Изкупител и извършеното вече изкупление е безсмислено за Силуан и о. Софроний. Къде е жилото на смъртта и победата на ада? - в съветите на Силуан и в писанията на архим. Софроний!
"Горделив човек, като непрекипяло вино, не се успокоява; той разширява душата си като ад и като смърт е ненаситен" (Авакум 2:5)
"И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш" (Мат. 11:23).
"И Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят" (Мат. 16:18)
Ето защо отец Софроний, големият и световно признат богослов, сравнява своя "старец" с Христа на стр. 116 от книгата си, пишейки:"...Он (Силуан) по духу подобен Святому Иоанну Богослову. Воистину Дух Святый уподобил его Самому Христу"
Христос говори за Своята Църква, че портите адови няма да й надделеят, а за Софрониевия старец - църквата е в ада. Ако приемем сказанията на Силуан, че са от Бога, излиза, че Бог Сам си противоречи, защото ако виденията на Силуан не са бесовски, а от Бога, тогава вратите адови са надделяли вече върху Църквата с новото богословие на прехваления Софроний и великана по дух със световно значение - Силуан, който така настоятелно ни препоръчва своя ад. Новото богословие след излизането на книгата е богословие на ада, побеждаващо с всеки изминат ден Църквата! Човеколюбието на Христа е подменено с любовта на Силуан към враговете си, защото Божията любов е недостатъчно щедра.
"И в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му... Авраам пък рече...между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават" (Лук. 16:23, 26).
"Предвидя и каза за възкресението на Христа, че душата Му не бе оставена в ада" (Деян. 2:31).
Щом като душата на Христа не е оставена в ада, защо Силуановият бог посъветвал да си държи ума в ада?! Колко божества има в този свят или вярват ли християните и Силуан със Софроний в един и същ Бог? Очевадно е, че богът на Силан не е същият с Бога на Писанието!
"Имам ключовете на ада и смъртта" (Откр. 1:18).
"И видях, и ето сив кон, и върху него ездач, чието име беше смърт; и адът следваше подире му" (Откр. 6:8)
"Смъртта и ада върнаха мъртвите" (Откр. 20:13).
"Защото, ако Бог не пощади съгрешилите ангели, но като ги сгромоляса в ада и свърза с вериги на мрака, предаде ги да бъдат пазени за съд" (2 Петр. 2:4).
"Ангелите пък, които не опазиха своето началство, а напуснаха жилището си, запази във вечни окови, в мрак, за съда на великия ден" (Иуда 1:6).
В заключение си струва да се припомни важното за нас свидетелство на самите бесове, които са "легион":
" И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната" (Лук. 8:31) - Парадокс!
Бесовете умоляват Христа да не ги изпраща в бездната, а Силуан сам се сили да пребивава в нея без отчаяние, та и нас съветва да заемем мястото на евангелския легион.
Това е свидетелството на Библията за ада. Който има уши, да слуша. Който все още има неповреден ума си, да размисля и сравнява новите учения в светлината на Библията.
Ако Писанието е недостатъчно за да укаже диаметралната противоположност, може да се прибегне и към богослужебните текстове.
Редактирано от Prokimen на 20.10.11 06:20.
|