Фам,
Да си дойдем на думата и за Дядо Никон. Имам му писмата и проповедите, но това попадение с коментара му за Силуан си е дъбест.

Не се въздържам от духовен кеф да не взема да доизкоментирам нещо от Дядо Никон:

„9. С. 19, отдясно: “Умът му все по-често и по-често намирал това място на вниманието в сърцето, което му давало възможност да наблюдава за извършващото се във вътрешния свят на душата”.
Как това да се съвмести със стр. 12, отдясно: “...молитвата влязла в неговото сърце и започнала сама да се извършва там ден и нощ”? (Ср.: Преп. Максим Капсокаливит. Добротолюбие. Т. V).
------------------------------

Ясен е намекът на Игумен Никон, че това са две взаимоизключващи се неща, а такива недомислия не би трябвало да същестуват в писанията на толкова „духовен” човек. Теофан Затворник и Игнатий Брянчанинов изрично казват, че молитвата трябва да се изрича с внимание, така че умът ти неразсеяно да пребивава в нея. А самоизвършваща се молитва, що за феномен, означава, че вниманието и умът не участват. Първо претенции за суперудачно внимание, а после падане на вниманието до ниво да не контролира въобще това, което трябва да бъде в центъра на контрола му.

------------------- Следва вметка -------------------------
След като написах поста си и ми остана време, реших да погледна и препоръката на Игумен Икон за Максим Капсокаливит. Всъщност Максим казва същото, което и Теофан и Игнатий:
„Признаците пък на благодатта са със следната същност: когато влиза в човека благодатта на Светия Дух, то събира неговия ум и го прави внимателен и смирен.”

А вниманието не оставя възможност за липса на внимание, защото това внимание Светият Дух го възбужда и концентрира до възможно най-високата за човека степен, та даже благодатно и свръх възможностите му. И точно чрез вниманието в това, което правиш, ти участваш наистина в това, което правиш. Дори, по човешки казано, машиналното участие в един разговор, не те прави истински участник в разговора. Същото важи и за молитвата. Машиналното участие в молитвата, тя да се извършва сама, е все едно, че не участваш в нея. Максим Капсокаливит говори за „непрекъсната”, а не за самоизвършваща се молитва.
------------------- Край на вметката ---------------------

Молитвата да се извършва сама означава още, че някой друг я прави, а това значи бесовско обладаване, защото Светият Дух винаги действа в съчетание с душата на човека, но запазвайки нейната свобода.

1 Коринтяни 14:32
и духовете на пророците се покоряват на самите пророци.

Пророкуващите Врачове са медиуми (проводници) на бесовските откровения в състояние на транс, при което духовете контролират тях.

И обикновено човекът в транс няма спомен за извършваното от него или не участва в извършваното действие, защото не е в контрол над себе си. Случващото се става вън и независимо от неговите желания.

А по отношение на първия пасаж нека видим:

Псалом 139 РИ
21 Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
22 Със съвършена омраза ги мразя, За неприятели ги имам.
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечния път.

Каквото може да прецени относно себе си Цар Давид го е направил. Той мрази със съвършена омраза Господните врагове, което означава, че със съвършена любов обича Господа. Но това си е неговата преценка, на която Давид не се доверява, защото знае, че той преценява като човек, а в духа на изброеното в Псалома, само Творецът, Който го е сътворил, може да види невидимото в него. Затова Давид не оставя нещата на своята преценка, а моли Господа Той да го изпита, прецени, да види наличието или липсата на оскърбителен път в Царя, защото Давид иска да бъде съвършен в своето стоене пред Бога. И ако можеше сам да намери вечния път той не би се молил на Бога: „И води ме по вечния път.”

Цар Давид е пророкът, на когото Бог е показал устройството на храма, който Соломон построява, и голяма част от пророчествата в неговите псалми са за Месия. И ако Цар Давид не може да намери вътрешната точка на сърцето си и да види ставащото във вътрешния свят на душата, а моли Бога за това, то едва ли някой друг би го постигнал.

И как биха се вписали претенциите на Силуан и Софроний в следния текст?

Еремия 17:9
Сърцето е измамливо повече от всичко, И е страшно болно; кой може да го познае?

Никой, освен Бога, е простичкият отговор. За да се изкаже твърдението на Силуан и Софроний, то би трябвало човекът да е в съвършенство, като Бога. нЕма такъв човек!

И няколко думи за Парадокса на освещението: Колкото повече се приближаваш до Господа, толкова повече осъзнаваш своята нищожност и греховност. И толкова по-силно в теб идва осъзнаването на:
Псалми 51:3 РИ
Защото престъплението си аз признавам, И грехът ми е винаги пред мене.
Псалми 50:5 СИ
защото беззаконията си съзнавам, и моят грях е винаги пред мене.

Трябва първо да ОСЪЗНАЕШ, а чак след това да ПРИЗНАЕШ. Двата превода се допълват, затова съм ги поместил и двата. А грехът стои пред Давид винаги, защото Давид вече внимава непрекъснато за него и по тази причина той е в центъра на вниманието му.

И едва, когато застанеш в Божието присъствие, като пророк Исая, можеш да осъзнаеш наистина в пълнота своята паднала греховна природа, защото пред теб стои съвършеният еталон, сравнението с когото единствено дава съвършената представа за твоето състояние.
Исая 6:5
Тогава рекох: Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни, и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите.

И без духовна опитност от този вид празни са претенциите на Софроний за Силуан, че може да следи и прецени ставащото в тайното на душата му.

ЧОВЕКЪТ НЕ МОЖЕ САМ ПО СЕБЕ СИ ДА БЪДЕ МЕРИЛО НА СЕБЕ СИ! (Нарочно го изкрещях) А Силуан е бил точно това, мерило на себе си.

Не ми се търси примера на Дядо Серафим, където един от старите отци обяснявал на един велможа как се расте в смирението. По смисъл. Отецът го попитал как ще се чувства ако е в определен град: В неговия град той е първият. В областният град е по средата, а при Царя, при Царя е сред нищожните. И това е съвсем според думите на Йоан Кръстител, че Исус трябва да расте, а той да се смалява. А за него Исус е казал, че няма мъж, роден от жена, по-горен от Йоан Кръстител. И колкото по-висок духовен ръст придобиваш, толкова повече се приближаваш до Господа, а приближавайки се повече до Него, осъзнаваш все повече и повече колко всъщност си нищожен в сравнение с Него, а това докарва онова Смирение, което не оставя място за никаква Гордост и Самомнение. Всичко написано изключва възможността да виждаш в себе си всичко ставащо във вътрешния свят на душата, защото е повече от ясно, че растежът изостря духовното ти зрение, от смътно виждане на греха в тебе, до виждането му в цялата му отвратителна грозота, от напълно сляп за греха в теб, до човек пред когото грехът му непрекъснато стои.

Идеята ми е, че това е процес на израстване и едва във финалния момент може да видиш това, което става във вътрешността на душата, но понеже Бог ще ни майстори докрай, то това никога нЕма да се изпълни.

Заключение
Виждам Самомнение, Прелест, обърканост и симптоми на демонично обладаване. Никакво разбиране за смисъла и пътя на духовния растеж и че това е процес от просто към сложно. При Силуан „великите” подвизи идват някак като даденост (на фантазиите на Софроний май).

Затова и направих този допълнителен коментар.

А ако не съм прав, то значи Силуан е задминал Йоан Кръстител, Цар Давид, Пророк Исая и Пророк Еремия, взети накуп.

Дотук съм изследвал две изречения от въпросната книга, а какво ще стане, когато я почна ред по ред по този начин. Очаквам да стана клубния супер спамър на всички времена!

Май ще трябва да прежаля 6 грешни левчета за тая бесовска книга в издание на Зограф, та когато и донаправя критиката, да е вързано със страниците на актуалното за България издание. Не ми се губеше толкова време, но май ще се наложи.

И всичко това го правя с пълното съзнание, че който си разбира ще се справи и без моите трудове, а който не разбира, каквото и да направя, пак ще си остане наразбрал! Вече пожънах „овациите” на „догматиците” за написаното на едно друго място, тъй че ми е ясно как се чувства Прокимен, неразбран и отхвърлен. Всеки ред да обясниш, пак няма да поискат да те разберат и послушат, защото просто им липсва тази способност от Светия Дух. Нека си мислят, че не разбирам за какво пиша!

Казаха ми, че не съм разбрал написаното от Силуан и Софроний.

Ами то тогава излиза, че чрез нюейджарска терминология и фрази се изразявало Православие. Или нюейджарите са почнали чрез Православна терминология да изразяват окултните си идеи.

Не!

Нюейджарските идеи са откопирани едно към едно в написаното в статията на Калистос, като негови, Силуанови и Софрониеви идеи. И им показваш нагледно, поставени едни до други, че са идентични, а те в слепотата си ти казват:
„Амии, няма такова нещо, ти, не разбираш какво са казали Силуан и Софроний!”

След като думите и изразите им едно към едно съответстват на Ню Ейдж речника и фразеологията, то значи са с Ню Ейдж смисъл, а не са Православие!

И май тези хора с чиста вяра вярват Ню Ейдж, взимайки го за Православие, но е сигурно, че ще чуят и думите Господни:
„Нека бъде според вярата ви!”

Поздрави
Жабоций Блатогадни

Блатни сентенции: „Правилното

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите