|
Внимателното четене на книгата "Старецът Силуан" води до печалното заключение, че той е бил жертва на бесовско явяване, каквито не са рядкост за водещите аскетичен живот. Прочее, няма съмнение, ако четем и разсъждаваме в светлината на православната аскетика, че схимонах Силуан е изпаднал в прелест. Макар самият той да пише, че бил два пъти в прелест, за съжаление, до края на живота си не е могъл да излезе от тази прелест или самоизмама - приемайки беса за явил му се Господ. Самоизмамата му се дължи точно на това видения и трагедията започва от момента, когато той приема беса за Бог.
Ако се зачетем в или в , ще се уверим, че подобно бедствие не е било рядкост и в него са падали дори святи хора. Ако по времето на преподобни Исаакий Печерски, който приел беса под вид на Христа и по времето на преподобни Никита Затворник, който по-късно става Новгородски епископ, приел беса под вид на ангел, имало все още богомъдри и духоносни подвижници, които били способни да помогнат на изпаднал в такава тежка духовна беда, то по времето на Силуан Атонски вече нямало такива велики личности, а и той не е търсил никакъв съвет от никого, тъй като си е бил авторитет за себе си и за изпадналия в немилост иеромонах Софроний. В онова Силуаново време Атон бил вече значително обеднял на подвижници, способни да различават духовете.
Прелестта на Силуан била трудно забележима и едва ли някой би узнал за нея, ако не е било писменото свидетелство на отец Софроний. Силуановата прелест била прикрита под много правилни по буква изречения и съждения за любовта. Проповядваната от Силуан и Софроний любов не е евангелска любов, а ново бесовско въздействие за прелестно подхлъзване и изразяваща се в изобилие на любов, силеща се да превиши Божията любов.
Сякаш това ново бесовско "благовестие" на любовта, различно от евангелското подхлъзва мнозина съвременни християни, усладили се прибързано от гъделичкания им слух при липса на духовна култура и опит.
Всеобщо известен факт е, че съвременните православни хора и най-вече титуловани богослови са отвикнали да изследват Писанията и творенията на светите отци. Новият модернистичен вятър се сили всячески да омаловажи светоотеческата литература и затова ако не е бил Софроний да измисли Силуан, друг щеше да се появи и да ни наложи някой фалшив подвижник, за да стане предтеча на новото бесовско богословие, което със Силуановата любов, обезсмисля Страшния съд и след като душата на неговите симпатизанти се приучи да се задържа ежедневно в ада, то и адът няма да е повече страшен за този нов тип християни, които създават ново богословие без да Го има Христос като Бог.
Както беше споменато и преповторено многократно, новото богословие на Силуан-Софроний е в противоречие със Свещеното Писание.
Лъжовната духовност преминава в открито богохулство.
В самото начало на книгата четем: "Откровение о Боге говорит: "Бог есть любовь", "Бог есть свет, и нет в Нем никакой тьмы" (1 Иоан. 4:8; 1:5).
Как трудно нам людям согласиться с этим. Трудно потому, что и наша личная жизнь и окружающая нас жизнь всего мира свидетельствуют, скорее, об обратном"
Според св. Йоан Богослов, мирът лежи в зло (1 Иоан. 5:19).
Подвижниците във вярата чиито трудове са влезли в Добротолюбието, както и духовният старец в класическата форма като преп. Паисий Величковски, Оптинските, Глинските старци и други не биха започнали своите наръчници за духовен живот с такива думи. Софрониевият увод към книгата подхожда по-скоро за някоя книга наръчник по магия и окултизъм.
" Итак, зачем же дана эта нелепая жизнь?
Само затова, че Бог ни е дал "нелеп живот", сякаш заслужава да Го разпънем!
В своето време, преди Силуан и Софроний, руският поет А.С.Пушкин публикувал в пресата на 26 май 1828 следното стихотворение:
"Дар напрасный, дар случайный,
Жизнь, зачем ты мне дана?
Иль зачем судьбою тайной
Ты на казнь осуждена? ..."
На следващия ден след публикацията, Митрополит Филарет Московски, пра прадядото на монахиня Касиния Везенкова, отговаря далече не по Софрониевски:
" Не напрасно, не случайно
Жизнь от Бога нам дана,
Не без воли Бога тайной
И на казнь осуждена.
Сам я своенравной властью
Зло из темных бездн воззвал,
Сам наполнил душу страстью,
Ум сомненьем взволновал.
Вспомнись мне, забвенный мною!
Просияй сквозь сумрак дум, –
И созиждется Тобою
Сердце чисто, светел ум."
А ето какво ни съветва св. ап. Павел: "Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов" (Гал. 6:1-2).
Точно в този апостолски дух отговорил на мига митрополит Филарет Московски, докато архим. Софроний, който уж ни благовести любов превишаваща тази на Бога към нас, направо тласка душата към отчаяние, уверявайки, че Бог ни е дал нелеп живот. Тогава защо да го изживяваме щом като е нелеп? Ето го доброто разрешение - самоубийството, щом като и духовните старци, призвани да помагат на отчаялите се, роптаят срещу Бога.
Старецът е човекът, който трябва да благовести Евангелието и да дава сили да вървим към Христа. Вместо ободряващото старческо слово, четем на все на тази първа страница и то все още в увода:
"Почему Ты так... жесток и беспощаден ко мне? Я не могу Тебя понять"
Щом като не сте способни да разбирате волята Божия, къде сте тръгнали да старчествате и да погубвате човешки души?!
На в началото на Първата глава на книгата, на стр. 7 от изд. от 1952 г. четем:
"Кто чистым умом погружался в напряжение созерцание своего внутреннего человека, тот понимает ..."
Благочестивият християнин, скъпящ душата, е призван да опознае себе си, да види своята духовна немощ и греховност, но в никакъв случай не може да съзерцава себе си. Християнинът съзерцава Бога!!!
На 8-ма стр. четем за съмненията на четиригодишното дете Семьон. "Удивительное явление, с четырехлетнего до девятнадцатилетнего возраста..." Тук думата могат да имат както педагози, така и психолози - психиатри. Цели 15 години детето расте и крепне в съмненията си! Какво безблагодатно детство, което без никакво съмнение ще да е увредило душата му, останала до края на земните си дни неизцелена от това лутане или люшкане като суха тръстика, разлюлявана от бесовските ветрове.
На 9-та страница четем, че в юношеските си години Семьон чул нежен или сладостен глас и бил убеден, че това бил гласът на Самата Богородица. Това несъмнено е взаимка от житието на преп. Серафим Саровски.
"То, что он не удостоился видеть Владычицу, он приписывал нечистоте, в которой пребывал в тот момент" стр. 9. А кога ли ще да се е очистил от въпросната нечистота? Защо не я е изповядал? Нищо не се казва за изповед и какви евентуални наставления ще да му е давал изповедникът в младежките му години. Ето го урокът, че и днес изповедта не е нужна и всеки може да стане светец и старец като Силуан, който имал толкова необичайно детство и никога не е прибягвал до същинското духовно лечение, покаяние или духовно ръководство.
На стр. 10 четем:
"Семен, который незадолго перед тем и сам чуть не убил человека, понял, что у Бога можно испросить прошение грехов, понял и спокойствие своего односельчанина - прощенного убийцу"
Какво бесовско спокойствие! Ами ние какво чакаме все още?. Защо не си направим една среща и вместо да пием бира като Глишев, да извадим ножовете, да се изпотрепим и който оцелее, да си изпроси прошката. Защо ни е Църквата, свещеника изповедник, същинското осъзнаване на греха и дълбокото покаяние. Щом като "старецът" казва, всеки може да си се помоли както знае и убитият убит, ....
На 11 страница четем големите старчески ценности. Заслужава особено внимание диалогът с войника, който получил писмо от домашните си, че в негово отсъствие жена му родила. В диалога или в кандидат старческите премъдрости не се упоменава нито веднъж Христос или Евангелието. Проблемът се разрешава набързо и възможно най-плътски.
"А ты за это время сколько раз ходил в учреждения?" -т.е. в бордели.
С други думи казано, уважаеми клубни читателки и писателки, докато мъжете ви са в командировка, можете да родите деца от други мъже и ще успокоите своите със старческите премъдри слова, че и те сигурно ще да са ползвали проститутки през това време на отсъствие от дома си!
Не намирайки отец Йоан Кронщадски у дома. Семьон му оставил бележка, че иска да стане монах и просил молитвите му да не го задържа светът. Връщайки се обратно в казармата си, "Старецът" (защо ли е написано с главна буква ?!) "уже на следующий день он почувствовал, что кругом него "гудит адское пламя".... Но с того дня, как помолился о нем Отец Йоан Кронщадский, "адское пламя гудело" вокруг него не переставая, где бы он не был: в поезде, в Одессе, на параходе, и даже на Афоне в монастыре, в храме, повсюду".
Много хора са получавали благословение и молитвена подкрепа от о. Йоан Кронщадски, но никой не е свидетелствал за такова необичайно явление - да забушува в него адски пламък и да не го остави на мира никъде, дори и в храма по време на молитва. Това много прилича на гласа, който мъчел Ванга денем и нощем и не й давал покой.
Някои Силуанови апологети се опитват да придадат друг нюанс на бесовското "адское пламя", че това били преживяванията му да напусне света. В книгата не се казва такова нещо. Това е първата най-шокираща странност от житието на обсебения "старец". Ако друго не се прочете до 11 страница, няколкото реда за адския пламък си заслужава да бъдат прочетени и изяснени.
Що за адски огън ще да е горял в душата му мигновено след като о. Йоан Кронщадски е прочел бележката му?!
Нищо не може да изобличи прелъстения лъжестарец Силуан, както неговите собствени бележки, издадени от архим. Софроний. Ако проблемът беше само в самоизмамата, да би казал човек: "за мъртвите или добро или нищо". Бедата е в лукавата стратегия чрез образа на Силуан да се наложи незабелижимо едно ново богословие, чуждо по дух на Църквата и никому неизвестно до изданието на злополучната книгата - наръчник по богохулство. Точно явното богохулство задължава да се отреагира, но всеки е отговорен за собственото си отношение към истината.
Ако записките на Силуан ги нямаше, трудно би било на неговите събеседници и преразказвачи да съдят правилно за "подвига" на героя на нашето време.
Подкупващите със своята сладникавост думи на Силуан са действително удивителни по своята смесица от формални истини на вярата и подвижничеството с любвеизобилната прелест и смиреновидно богохулство.
В църковната история има много случаи когато истиннски подвижници и носители на Духа Божи са били смятани за прелъстени. Такива са случаите с преп. Симеон Нови Богослов, преп. Серафим, св. Йоан Кронщадски и мн. други. Това действително е зло, но не по-малко зло е да се приеме дейстывително прелъстен човек, станал оръдие на бесовщината, за за Божи човек5. Точно такъв е случаят с прехваления Силуан Атонски, чиито сказания се преповтарят интертно и с отсъствие на всякаква духовна и богословска критичност и трезвост. Колкото повече се преповтаря името му безкритично, толкова по наркотично действа на широките маси.
...
Редактирано от Prokimen на 15.10.11 02:51.
|
самоизмамата на Силуан Атонски [re: Prokimen]
самоизмамата на Силуан Атонски