|
Една дама от онзи форум казва нещо изумително:
Христос говорил, что последние будут первыми(Мф.19,27-30), и Христос - первый из этих последних, которые стали первыми - вершина этой перевернутой пирамиды. Не понимать старца - не значит, что он в прелести.)))
Нима ап. Павел не припознава себе си - чрез Дух Святий, като пръв сред грешните - тоест, като още отсега пребиваващ в Ада.
Работата е там, че истинският християнин не се смята за праведник. *
Както казва и друга дама от същия форум:
"Бога мы начинаем познавать там - в глубине нашего падения, нашего греха. Жаль, если Вы не осознаете этого."
*Сам Прокимен преди време написа:
"Но здесь пирамида будет перевернута основанием кверху и на нижней вершине ее находится Христос, Который взял "... на Себя наши немощи" (Ис. 53, 4) и грехи всего человечества и "не для того пришел, чтобы Ему служили, но чтобы послужить и отдать душу Свою для искупления многих" (Мф. 20, 28).
К тому же Он призвал и всех Своих учеников и христиан, говоря им: "Вы знаете, что князья народов господствуют над ними, и вельможи властвуют ими; но между вами да не будет так: а кто хочет между вами быть большим, да будет вам слугою; и кто хочет между вами быть первым, да будет вам рабом" (Мф. 20, 25- 27).
Поэтому все истинные последователи Христа стремились не вверх — не к господству над другими, а спускались в самоотречении к служению всем — к нижней вершине пирамиды — ко Христу.(Н. Е. Пестов) "
(цитат от друг брат, от форума)
А че не трябва да забравяме да държим ума си в Ада - понеже там ни е мястото - но и да не се отчайваме и да се уповаваме на Бога, ни показва ето този случай от оптинската Пустиня:
Оптински монастир:
"В 1838 г. оптинският йеродякон Методий внезапно се разболя от паралич: отнеха му се ръцете, лявата му половина напълно се обездвижи, дясната ръка нямаше сила за нищо, освен за молитва по броеница и за кръстния знак. Но особено дивно бе това, че езикът му бе свързан за всичко, освен за думите "Господи, помилуй!", които той произнасяше чисто, ясно, с бодрост в ума и умиление в отговор на всички въпроси. В това състояние на неподвижност о. Методий прекара двадесет и четири години. В началото на болестта в него се забелязваше някакъв упадък на духа, но след първите пет години до самия му край старецът носеше своето страдалческо иго с необикновено търпение и благодушие, всякога беше кротък и весел като дете, посрещаше и изпращаше своите гости с обичайното "Господи, помилуй!". Паметта му беше свежа и той ясно помнеше живота си до болестта. Молитвеното правило му изчиташе неговият килийник и когато правеше грешки, отец Методий го спираше, показваше му с пръст грешката и повтаряше: "Господи, помилуй! Да, да". Ако можехте да видите как на дванадесетте големи празници братята идваха от църква да го поздравят и как, за да утешат него, бившия диригент и певец, му пееха тропара или кондака на празника! О. Методий се изпълваше с възторг, ликуваше и ту с нежни знаци следваше пеещите, ту гръмко и ясно възкликваше със своето "Господи, помилуй!", като лееше сълзи на радост така, че на присъствуващите неволно се предаваше неговото възторжено настроение. Посетителите на стареца получаваха огромна полза за душите си. Само видът на болния, понасящ немощта си с ангелско търпение, назидаваше и трогваше всички. (Отечник проповедника, М. 1996, с.62-63)."
Редактирано от Ежко на 12.10.11 22:09.
|
Нали Господ нисхожда до грешните, коите сме в Ада [re: Augustine]
Нали Господ нисхожда до грешните, коите сме в Ада