Именно: егоцентричният взор, бидейки обърнат навътре, към самия себе си, виждайки се като Добродетелен, не търсейки кусури у себе си - а най-вече взирайки се в кусурите на другите - няма как да не си създаде (с помощта на бесовете, разбира се) лъжовни представи както за личността си, така и за тази на ближния, потопен в предубеденостите на собствената си егоцентрична камбанарийна ограниченост, нежелаейки да възлюби немощите на Другия, на ближния, нежели, да ги приеме за нещо нормално, както това прави със своите собствени немощи. Затова неслучайно Господ ни заповядва да възлюбваме ближния си най-малко в такава степен, в каквато ние, горделивците, възлюбваме самите себе си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Ежко на 08.09.11 21:59.