Думите наистина имат своето значение, но говорим за тяхното духовно значение.

"Светият Дух изпълни" - когато човек не знае как реално изглежда това, той обикновено търси подобията на аналогии или го изразява чрез такива. Вода от чешмата пълни тенджерата например. Идеята е за нещо външно, което изпълва вътрешността на нещо друго, но спира дотук, защото Светият Дух изпълва като водата, но не е вода. Как изпълва Светият Дух наистина, можеш да разбереш само ако опитно го преживееш.

Това познание никоя екзегеза не може да ти го даде, а само Божията благодат.

Затова екзегезата има стойност само ако е проникната от Божията благодат, иначе, каквато и да е тя, си остава интелектуално упражнение на мисълта, а не нещо, което е и в мисълта, но едновременно свързано и с духовно изживяване. Давам ти пример.

Апостол Петър е изпълнен със Светия Дух и говори пред Синедриона.
Апостол Павел е изпълнен със Светия Дух и се взря в магесника Елима и стана квото стана.

Думата е една, но това са две различни изпълвания със Светия Дух, които се усещат по различен начин от изпълвания и служат по различен начин.

Ако Петър е бил изпълнен със Светия Дух, както Павел, то бъди сигурен, че Синедрионът е щял да ходи сляп във вретище и пепел до вечерта.

Петър е с благодат за мъдрост, а Павел с благодат за чудодействия.

Можеш да ги постигнеш тези разлики при тълкуванието на думите с Разсъдителност, но може да ги знаеш, което е още по-добре, ако Светия Дух ти даде да го преживееш реално, както те са го преживели.

За екзегетиката допълнително ще си говорим. От това, което правя в екзегетичен план е повече от ясно, че съм се занимавал сериозно с академични книжнини. Даже смятам, че е време за опресняване на някои работи. За другия уикенд ще гледам да ти препоръчам някои заглавия, докато все още ги има на пазара.