"Но, принципът на творчеството е винаги един - от общото, глобалното, идеята за крайния резултат - към частното, навлизането в подробности, детайли."

Това е напълно ясно, изначално съм съгласен с него. Но тук всичко е очевидно - навлизането в детайли и т.н. части на творческият процес е вътрешна промяна в твореца. А щом имаме промяна, имаме, макар и не много рязко изразени, събития, развива се процес, и етапи на този процес. Всичко това естествено се развива във времето. Още в началото аз казах Бог съществува чрез творчеството, а то е непрекъсната промяна, т.е. време съпътстващо Твореца неотлъчно.

Не сме заседнали в плитчините. Тъй като искахте да защитите тезата на Библията (или зле преиначената теза според мен) че време преди началото на Творението е нямало, тръгнахме да елиминираме всички времеви артефакти - идеята не възниква (в определен момент) а е възникнала изначално За да няма вътрешни промени в твореца впоследствие (което пак маркива време), той не трябва да генерира нови идеи (иначе се връщаме на простият пример с възникване на идеята за Творението, пак момент време), поради което стигаме до необходимостта Той да не мисли изобщо, състояние противоречащо на понятието разум. Тоест с такива прости примери аз успях да покаже несъстоятелността на идеята да няма време, а Той да съществува, довеждайки я до противоречие.

/"ти", "Ви", както е удобно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите