Проблемът е, че от самото начало на разговора, вървиш по линията на времето назад, назад, назад.... до някаква точка, която условно наричаш "преди".

Аз се опитвам да обясня, че "преди" и "след" не съществува, т.е. Началото няма времево измерение. Малко ми е груба мисълта и без доказателства, но ще я изложа така, както възприемам нещата. Изхождайки от аксиомата за Бог - Творец.

Идеята за сътворение не възниква, тя Е. И тя Е неделимо от Твореца, не се взема отнякъде. Идеята започва да зрее, да придобива "плътност", оформя първо най-фината субстанция - мисълта, мисълта поражда намерение, намерението създава план, планът оформя закони и причинноследствени връзки, по тях създава енергии, Слово и материя, изчислява всички възможни варианти на Творението, създава измерения, вселени, паралелни светове, предвижда всички възможни нови идеи, експерименти, резултати от тях, допуска милиарди творчески вариации.... и т.н. Може и не точно в този ред. Но, и предишните сътворени светове и вселени, макар и вече несъществуващи, затова, невидими, остават част от видимото творение поради факта, че са съществували.
В този ред на разсъждения, всичко, започващо от Твореца-идея, е Сътворение.

Библията няма как да ти даде подробности, но дава знанието за Бог-творец на всичко видимо и невидимо. Ключовата дума е ВСИЧКО. Ако "начало" е функция на времето, значи Този, който Е предхожда, бива извън времето. Твърде е възможно да е "създател" на времето. А как става това, идея си нямам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите