Здравей Батя Тимотее,
нЕма да коментирам нищо от темата, коментара ще го оставя на Светия Дух, на когото, както намери да говори.

Ето ти една извадка от „Лавсаик” на Паладий Еленополски:

„12. ВЕНИАМИН
Вениамин водеше в Нитрийската планина много строг живот близо осемдесет години. Беше му даден дар да лекува, та щом възложеше ръката си на болния и го помажеше с елей, който сам освещаваше, болният веднага оздравяваше, от каквато болест и да страдаше. И този мъж, който беше надарен с такава чудотворна сила, го сполетя водянка осем месеца преди смъртта му. Цялото му тяло подпухна така, че той заприлича на втори Йов. Епископ Диоскур, тогава още свещеник в Нитрийската планина, покани мен и блажения Евагрий: "Дойдете да видите новия Йов, как се е подул и как безспирно благодари на Бога всред неизлечими страдания!" Ние отидохме и видяхме, как страшно се беше подуло тялото му, така че един негов отделен пръст не можеше да се обхване с цяла ръка. Беше ужасно да се гледа, та ние отвръщахме погледите си от него. А блаженият Вениамин ни думаше: "Чада, молете се да не обхване водянката и вътрешният ми човек. Външният не ме е ползвал, когато му е било добре; той не ще ми повреди и когато му е зле". За тези осем месеца му направиха специално кресло, много широко. Той постоянно седеше в него, понеже не можеше да лежи поради болестта си. Но при все това, колкото и да беше болен самият той, продължаваше да лекува другите. Счетох за нужно да разкажа за този човек, за да не се удивляваме, ако понякога нещастия връхлетяват праведни хора. Когато Вениамин умря, трябваше да се снемат праговете на вратата, за да се изнесе тялото му - толкова беше подпухнало.”

Да добавим още една:

„24. СТЕФАН ЛИБИЕЦЪТ
Стефан, вече около шестдесет годишен, имаше местожителството си между Мареотското езеро и Мармарика123 . Водеше много строг живот и притежаваше дар да различава духовете в такава степен, че всички скърбящи, с каквато мъка и да отидеха при него, се връщаха утешени. Той се познаваше още с блажения Антоний, а доживя и до наши дни. Сам аз не съм се срещал с него, понеже той беше много далеч, но другарите на Амоний и Евагрий го бяха посетили и ми разказаха: "Когато ние отидохме, заварихме го болен от една страшна болест; имаше на срамните си части цирей, който обикновено се нарича рак. Един лекар току-що го беше оперирал, но въпреки това той спокойно си разговаряше с нас и си плетеше палмови вейки, като да не е бил той самият подлаган на нож, а някой друг. Членовете му са били отрязани, както се реже коса - до дъно, но той по Божие благодатно допущение не усещаше никаква болка. Тъй като ние бяхме дълбоко опечалени от това, че въпреки своя подвижнически живот трябваше толкова много да страда, той ни рече: "Чада, не се съблазнявайте! Защото Бог нищо не върши с лошо намерение, а само с добро. Може би тия мои членове, ако бяха останали здрави на мен, щяха да заслужат наказание. Така е по-добре! Сега те полагат покаяние като в края на живота". Толкова утешителна и назидателна беше неговата реч!" Аз предадох това за Стефан, за да не се учудва никой, когато види свети мъже, сполетяни от тежки страдания.”

Нека да бъдат три:

„54. ХРОНИЙ И ПАФНУТИЙ
... Има няколко причини, поради които Бог изоставя човека и една от тях е тази, да се открие скритата добродетел, както при Йов, комуто Бог казва следното: „Не отхвърляй Моята съдба и не мисли, че съм имал за тебе някакво друго намерение, освен да бъде разкрита твоята праведност. Понеже Аз виждам и това, което е скрито, и те познавах преди човеците да те познаваха, но тъй като те мислеха, че ти Ми служиш заради богатството си, Аз ти изпратих злочестини да осиромашееш, за да им докажа, че ти и тогава ще Ми благодариш и ще запазиш мъдростта си.” Друга една причина: да бъде предпазен човек от всякаква гордост, както е станало например със Свети Апостол Павел, който е бил постигнат от нещастия, бит с плесници и измъчван от всякакъв род злополуки, както сам казва: „Даде ми се жило в плътта, ангел сатанин, да ме бие по лицето, за да не се превъзнасям.”; за да не стане немарлив и жертва на дяволска гордост поради многото чудеса, които беше извършил, и почести и успехи, които беше постигнал. ...”

Дабавката ми е и думите на Бога към Антоний Велики, когато се чудел какво и защо Бог дава на хората, на праведните болест, на неправедните богатство и успех и т.н.

„Антоний, внимавай на себе си!”

И смятам, че това е достатъчно. Илюстрациите на Епископ Паладий са повече от красноречиви.

Поздрави
Жабчо

Блатни сентенции: „Който вникне в написаното от Светите Отци ще намери изцеление за душата си и ще се научи на милост, а който чете без да разбира само ще осигурява предостатъчно храна на Прелестта в себе си!”