Мечтая аз за един бог,де да има такова нещо...
Ето как ми се щеше да беше устроен раят и всичко:
Всички хора,независимо дали правят добро или зло ,отиват в рая,ако имат нещо зло всемогъщия и добър към тях бог ще го изчисти като с препарат,без те да полагат никакви усилия,ама никакви,те просто ще са чеда на бог и ще са бог,ще знаят всичко и ще бъдат всичко,няма нужда да се каят,защоо злото е заличено и тяма нужда да слушат бог,защото той самия ги ръковои със висшата си доброта и всемогъщество и те са до него,нямат воля.

Всичко това щеше да е реалност,но не е благодарение на откъсването на ябълката на греха,ако е имало такова откъсване.
Хем не искам да живея вечно на земята,защото животът е тежък и сложен,а да живея вечно и да се боря толкова време е ад.
Но хем ме плашат приказките за вечни мъки и искам да съм атеист и да вярвам,че няма вечни мъки.
Как ми се ще да бъде измислена панацея за всезнайство-
всезнайство наричам всички да бъдем съвършени и да знаем абсолютно всичко и да няма какво да откриваме,такова нещо има в предполагаемият рай-там има абсолютна основа и истина и няма обърканост,мислене,терзание и труд.Но пък има вечни мъки в ада.
Защо сме същества с воля,мечтите не се плащати моята мечта за съвършен,въображаем рай и бог е такава:ние сме съвършени и без воля,не ни се налага да се колебаем,защото ще знаем всичко и всичко,както викага простаците философи-субстанция.Ама тоя свят е такъв отвратителен,че все трябва да си сменяме мисленети,все трябва да откриваме нови неща и става една обърканост.
Колко е отвратителна ситуацията на човека,винаги не знае кой е,винаги се съмнява,винаги открива нещо,но се оказва че идва друго и нищо не е ясно.Съществуването пе един несглобяем пъзел.Дори геният се оказва грешащ,защото след него идва друг,който оборва неговото мислене.
Де всички да бяхме част от бог ,такъв бог който знае всичко и е най-съвършеното нещо,който не се лута като нас хората.Ама ние хората сме с ужасна съдба.
А философията-тя е нещо което е отвратително,защото е доказателство за неясно положение,защото тя задава въпроси,а ученето и задаването на въпроси означава незнание.
Обаче е необходима,както всичко останало-всичко е необходимо и отвратително.
А тая вселена от къде се е пръкнала,от къде.
Какво има отвъд нея,откъде се взима материята,къде се намира изобщо.
Толкова необятни въпроси и толкова неясно съществуване.

Редактирано от mario.1993 на 04.08.11 22:01.