Драги ми, Тимотей,
ти си ми много интересен човек, плъзгаш се по повърхността и не смееш да задълбаеш в конкретен въпрос. Разбираемо, ако си свикнал да преподаваш катехизис на начинаещи.
Поразмърдай си техничарския мозък, молам те, и се концентрирай върху същината, в конкретния случай - информация, не материя, проводник и реагент на информацията.
Примерът със сладките думи /дяволски/ и задължителния резултат - "блудство", пък ако щеш и "прелюбодеяние", щото, нали, музика, космос, благодаря и любов вкарват човека в пъклото заради особеното въздействие върху водното му съдържание...не към мен. сексуалните заигравки са изкушения за начинаещи, а който и да е Акатист Богородичен, е препълнен със същите по съдържание думички, но пречиства душата /и водата/, вместо да я води към пъклото.
Рожба ехиднина ми е меко обръщение, "адвокат на дявола" по ми пасва.
Болните от греховете си хора трябва да се жалят, обичайно те са претъпкани с неосъзнато чувство за вина. Или неприемани, от страх, че ще полудеят полудеят, грешки в мисленето,посаждани от други хора много сатанински да им вменяват чувство за непростима вина.
Аз, например, разбирам твоето отвращение от всички непросветени и неправославни. Прави те да се чувстваш различен и специален. Нещо повече, отдавна си знам, че един казан в ада ми е лично запазен. Няма как да ме наплашиш повече. По простата причина, че къде по-големи тежкари и величия са ми взели страха, преборила съм го. Но, за един наивен, необръгнал и в крайна нужда болен човек острите думи са си остриета - непрецизираният скалпел може да изреже цирея, но може и да прободе фатално сърцето.
Темата е за болни и подхода към тях. Аз не бих се осмелила, без специализирана подготовка като медик, психолог или свещеник да пробвам операции на душата. Нищо, че съм се набълбукала до пръсване с четива как правят това старците, светците и от подробни разговори с болнични свещеници.
Ти откъде я вадиш тази самоувереност, че ще излекуваш, вместо да депресираш?
Въпросът ми е личен и необходим, защото умея да си служа с остри режещи думи не по-зле. Но умението ми по-често е вредно, отколкото полезно. Не ща да го превръщам в самоцел и гъдел на Егото си.
Цитиране на писания не ме ползва, за чисто практически съвет те моля кога и как трябва да спре човек да не тормози ближния излишно.
|