Как приемаш тези силни думи тук от Тодор - от сайта по-горе:

Болната М., бивша старша сестра на едно от отделенията
на ЦМСЧ-12 вече втора година била прикована на легло вследствие
на деструкция (разрушаване) на гръбначните прешлени, причинено от
метастази на злокачествен тумор.Пренебрегвайки беседите на
свещениците и постоянното общуване на милосърдните сестри с нея,
болната не се разкаяла. Не пожелала да се изповяда и да се причасти.

Започнала да изразява съмнение в съществуването на Бога и заявила,
че няма да повярва, докато лично не се убеди в съществуването на
задгробния свят и не говори с умрелите. Виждайки такава дързост по
отношение на Бога и невъзможността да се достигне до каквото и да е
разбиране, духовното обгрижване на болната било прекратено.

Минало около месец и свещеникът спешно бил повикан от самата болна. Когато той влязъл в болничната стая, видял, че лицето на болната е съвършено променено:
нямало и следа от безчувственото изражение на лицето й,
нито сянка на гордост, високомерие или пренебрежение. Болната жадно
попивала всяка дума, казана свещеника. Когато той се опитал да разбере
какво се е случило, оказало се, че през нощта преди празника Въведение
Богородично, Господ взел душата на болната в задгробния свят, а после я
върнал обратно.

В онзи "свят" тя общувала с роднини, били й открити
някои тайни по отношение смъртта на нейни близки и колеги (които после
се потвърдили). Било и обяснено колко са важни както молитвите за
покойниците, така и раздаването на храна като милостиня за тях.
Тя видяла вратите на рая и ада, пазачите на вратите. Но в близост до
райската врата болната дори не била допусната, тъй като не знаела нито
една молитва. Било й дадено кратко молитвено правило, с което тя да
се моли до смъртта си. След това били изпълнени някои нейни молби и
тя отново се отзовала в болницата. Сутринта отделението било събудено
от вика на болната жена: "Вярвайте хора, има Бог!".

Разтревоженият медицински персонал се опитвал да я успокои, но тя повтаряла непрекъснато тази фраза и молела да запишат думите на молитвата, казана й от пазачите на портите на царството Небесно. Болната се стараела нещо да поясни, но заобикалящите я помислили, че това е или
от предозиране на лекарствата или реактивно състояние на фона на
продължително протичащото онкологично заболяване. Виждайки, че към
молбата й никой не се отнася сериозно, тя помолила да извикат свещеник.
В задушевен разговор болната съвсем точно и ясно разказала какво
е видяла и разбрала. Известно време след тези събития болната
се почувствала добре и не се нуждаела от ежедневно приеманите
дотогава обезболяващи средства. След четири месеца, през
април 1996г.,тя умряла дълбоко вярваща, покаяна, макар и малко
въцърковена, но въпреки това, въцърковен човек. Преди
смъртта си тя напълно съзнателно приела да бъде извършено над нея
тайнството Елеосвещение и се причестила с Животворящите
Тайни Христови.