Понеже честичко чета тук и в Християнство, ми се набива на очи кампанията срещу Тимомей в ответ на неговата кампания срещу грешници и неверници за тяхно добро.
Не, че не си го проси с по-непремерени думи човекът, но не споделям всеобщото мнение за него, че е нечувствителен талибан и дървен философ. Виж, от логореята спасение няма.
Според мен Тимотей е стеснителен и болезненочувствителен, особено към страданията на човечеството. Да се кара и дърпа ушите на страдащите е неговият начин да пооблекчи болката, която това му причинява:
Моето не било любов. А твоето да мълчиш и те да умират в страдание нима е любов?!
По повод темата за неизлечимо болни и умиращи и нашите реакции спрямо тях, си спомних за една колежка, жена над 50-те, силно привързана към съпруга си, с дългогодишен брак. Съпругът и се разболя и след около месец тежко боледуване, прекарано у дома и под нейните денонощни грижи, починал през нощта в съня си, на съпружеската спалня и на сантиметри от спящата си, пребита от умора жена. Това беше голям удар за нея, на погребението тя не спираше да плаче и да "се кара" на починалия - обвиняваше го в жестокост към нея, задето не е извикал, помръднал, събудил, за да успее да му помогне или да бъде с него в последните му мигове. Странна психична реакция на пръв поглед, но това си беше предпазната мярка на жената срещу силната скръб и безпомощност - да я трансформира в гняв и обвинения.
|