|
И като си отворил дума за великите старци, позволявам си да ти опресня паметта с някои факти за поне един от тях:
Старецът считаше всеки човек за единствена и неповторима личност и решаваше всеки проблем в зависимост от личните качества на всеки.
Затова много често казваше различни неща на двама души, които имаха на пръв поглед еднакви проблеми. У всекиго той виждаше различни предпоставки, затова и на всекиго предписваше различно лекарство за решаването на проблема му. Често ни казваше: “Това, което ви казвам, не го казвайте и на други хора, защото това са лекарствата, подходящи за вас, за вашия случай. Същите неща при друг човек, дори когато има външно същите като вашите сипмтоми, няма да имат тези резултати.”
За стареца Порфирий -
Доколкото си спомням, старецът в качеството си на болничен свещеник с години се молел Богу да му изпрати неизлечима болест, за да почувства по-добре страданията на болните, за които се грижел. Така се сдобил със своя "свети рак".
Ти заболявал ли си от рак или друга тежка неизлечима болест, Тимотей?
Защото само като страничен наблюдател е малко нещо неприлично да се атакуват болни хора с натяквания за тяхната греховност. Не е общовалиден пенкилер подобен подход.
п.п. Старецът Паисий пък си имал своите много основателни причини да гледа на болестите като на Божие възмездие, едва ли не, защото от младини се е самоизтезавал, спейки и живеейки в най-сурови условия на аскетизъм. Затова, смирено е спазвал болничния режим, хранейки се с месо, въпреки строгото си вегетарианство, за да помогне на лекарските усилия да закрепят изтерзания му от твърде тежък живот организъм. Странно, но на стари години не е препоръчвал, дори направо забранявал на млади монаси и послушници да се подлагат на силни физически неудобства с цел придобиване на святост.
|
Re: Силни думи [re: Tимoтeй]
