Тимотей,
Ти явно наистина не разбираш.
Това, което си написал в клуба на раково болните никак не е християнско.
Защо?
Великите старци са казвали в разговор очи в очи на конкретен човек конкретно нещо съобразно духовното ниво и състояние на точно този човек. Могат да се кажат едни думи с любов и състрадание, като се вижда състоянието на човека и той да ги приеме, и това да е лечебно за него, защото е готов. Могат да се кажат същите думи на друг човек и да му легнат като камък.
Всичко е според ситуацията. Няма универсални думи в такава тежка ситуация. Освен това раково болните минават през различни стадии емоционално след като научат за болестта. Много е тънко.
Абсурдно е да отидеш в един клуб с раково болни и без да знаеш кой в какво състояние се намира да почнеш със секирата всички общо наред. Това само отблъсква и както виждаш ефекта е отрицателен. За съжаление.
Имам чувството, че ти не си боледувал от нищо сериозно, защото съм забелязала, че такива хора са доста корави, когато другите боледуват тежко.
Плюс това имай предвид, че има всякакви случаи, като някои може да не са поради техни грехове, както смяташ ти, а по съвсем други причини, както и да са много млади, деца дори. Дори съвсем малки деца.

Според мен това, което има нужда от промяна е да станеш ти самият по съчуствителен и да се опитваш да се поставяш на мястото на другия, и тогава ще ти дойде представа какво що годе да се прави и как точно да се прави.
Ако няма любов - думите нищо не струват. Любовта е съчувствителна и нека бъде поне дотам да се опитваш да намериш път с любов към сърцето на човека.