Непостижимост на догмата за Света Троица / Религия и мистика / Православие

Непостижимост на догмата за Света Троица

Явявайки се крайъгълен камък на християнското вероучение, догматът за Пресветата Троица в същото време е тайна и непостижима на нивото на разсъдъка истина.

Нашият разум изпада в неразрешимо затруднение пред откриващата се реалност на Божествения живот. Той е безсилен да разбере по какъв начин Троицата е едновременно и Единица; как “едно и също е и съединено, и разделено” или какво е това необикновено “съединено разделение” и “разделено единение”[139]. Според мисълта на свети Григорий Нисийски, човек, бидейки просвещаван от Светата Троица, макар и да получава донякъде някакво “скромно богопознание”, но заедно с това, не може да “направи по-ясна посредством словото неизречената дълбина на това тайнство: как едно и също може да се преброи, и не се поддава на преброяване (?); и разделено бива, и се заключава в единица.”[140] Твърдението, че “Бог е еднакво Единица и Троица”[141] (т.е. едновременно и едното и другото), се приема от нашия разсъдък като противоречиво. Действително, “троичният догмат е кръст за човешката мисъл.”[142] Поради ограничеността на човешкия разум тайната на Светата Троица не може да бъде точно изразена с помощта на словото. Тя може в известна степен да се постига само в опита на духовния живот. “Не съм успял още да помисля за Единия, и ето – веднага бивам озаряван от Тримата. Не съм успял още да разделя Трите, и веднага възхождам към Единия.” – възкликва песнопевецът на Светата Троица, свети Григорий Богослов.[143] Обичайната за нас категория на числото не е приложима по отношение на Бога. Разглеждайки свойствата на числата и опитвайки се да се доближи до тайната на числото “Три”, свети Григорий Богослов отбелязва вътрешната пълнота на това число, понеже 1 е число на бедността; 2 – на разделението, а 3 е първото число, което преодолява и бедността на единицата (монадата), и разделението на двоицата (диадата). То едновременно съдържа в себе си и единство (1) и множество (3).[144]

Впрочем, както отбелязвали отците на Църквата, към Бог не е приложимо никое веществено число – нито 1, нито 3, защото да се изчисляват могат само предмети, които са разделени по пространство, време или сили. Но Божествената Троица е абсолютно Единство. Между Лицата на Света Троица няма никакъв промеждутък, няма нищо вмъкнато (помежду Им), никакво разсичане или разделяне[145]. В отговор на обвинението, че християните изповядват трибожие, свети Василий Велики пише: “Ние не правим изчисление, сякаш че преминаваме от едното към множествеността по пътя на прибавянето, говорейки един, два, три или – първи, втори, трети; защото: “Аз съм първият, и Аз съм последният; и освен Мене няма Бог” (Ис. 44:6). Никога до този ден не сме казвали: “втори Бог” (или “трети”), но винаги сме се покланяли на Бога от Бога”...,изповядвайки единството на Божеството.[146]

Откровението за Светата Троица се представя като апория[147] само на нашия ограничен разсъдък. В самия Божествен живот няма никакви антиномии или противоречия. Светите отци опитно съзерцавали Едната Троица, в Която, колкото и парадоксално да звучи, единството никак не противоречи на троичността.[148] Така, достигналият съвършенство в боговиждането свети Григорий Палама пише, че Бог е “Единица в Троица и Троица в Единица, неслитно съединена и неразделно различаема. Единица – Тя Същата е и Троица всемогъща.”

Богословието не си поставя за цел да снеме тайната, като приспособи богооткровената истина към нашето разбиране, а ни призовава да изменим ума си така, че той да стане способен да съзерцава Божествената реалност. За да се удостои човек със съзерцаването на Светата Троица, е нужно да достигне състояние на обожение. Свети Григорий Богослов пише: “ще станат сънаследници на съвършената светлина и съзерцание на Пресветата и Владична Троица...тези, които съвършено се съединят със съвършения Дух, и това ще бъде, мисля, Царството Небесно”[149]. Светият Дух, Който изхожда от Отца и в Сина почива, е отворил ума на светите отци, за да познават тайната на Божественото Триединство.

[139] Св. Василий Велики. Писмо 38.

[140] Св. Григорий Нисийски. Катехизическо слово. Гл. 3.

[141] Св. Максим Изповедник. Глави за богословието и домостроителството. 2-ра стотица.

[142] В. Лоски. Мистическото богословие...

[143] Св. Григорий Богослов. Слово 40, за Светото Кръщение.

[144] Св. Григорий Богослов. Слово 45, на Светата Пасха.

[145] Св. Василий Велики. Писмо 38.; срв: Св. Григорий Богослов. Слово 31.

[146] Св. Василий Велики. За Светия Дух.

[147] Aporia - гр., неразрешимо противоречие.

[148] Монах Иларион. Царский путь Православной Церкви – исповедание Святой Троицы.

[149] Цит. по: В. Лоски. Мистическото богословие...