Историята пък и археологията са много хубави науки, но гледната им точка е на наблюдател на останки (ако нещо въобще е останало) от минали свършени неща, които в повечето случай са достигнали до съвремието посредством писанията на други хора - също наблюдатели.....

От историята на религиите е ясно едно: - живи хора без религия има, но жива религия без хора няма. И щом една религия остане без хора, тя умира и като всичко случило се, накрая отива в историята. Защото фактора са хората и само от тях зависи една религия – да я има ли, каква ще е, до кога ще я бъде и съответно дали и е дошло времето да отиде в историята.
А че фактора са хората се вижда и от това, че религиите си ги мерят според броя и силата на хората които я изповядват, подкрепят, поддържат.

Ако хората останат без религия и им притрябва, то те ще си създадат. Обаче религията не може да създава хора, но вече създадена от едни хора, тя може да влияе върху други хора.

А темата след като е за бъдещето, то основното ми теза е, че няма как да знаем какво ще бъдещето на религиите, без да знаем какви ще са в бъдеще хората (или бъдещите хора), защото е възможно те да решат, че повече не им трябват никакви религии или пък да си създадат съвсем нови.