По дух това може да се намери в целия Нов завет, но да вземем конкретен пример.

Матей 21

12. И Исус влезе в Божия храм, и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите, и столовете на ония, които продаваха гълъбите, и каза им:
13. Писано е: "Домът ми ще се нарече молитвен дом" а вие го правите разбойнически вертеп.

Матей 22

35. И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:
36. Учителю, коя е голямата заповед в закона?
37. А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум".
38. Това е голямата и първа заповед.
39. А втора, подобна, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си".
40. На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.

Коментар:

От първия цитат, Матей 21, става ясно, че действително съществува някакъв проблем при еврейското духовенство. Но какъв по-точно е проблемът. Да погледнем втория цитат, Матей 22, когато Исус е попитан кой е главният закон на Бога, той отговаря с отговора, който се знае и от останалите духовници. Всички знаят кой е главният закон, нали и затова го изпитват. Но Исус добавя и втори закон - да се възлюби ближния. Това е добавено не за да се демонстрират знанията на Исус по богословие, та да впечатли другите духовници. Има нещо друго, той казва, че тези два са основните закони на Бога, на които се основава всичко. Защо когато те го питат за едно, той им отговаря с две неща, и те си замълчават и признават отговора му до степен, която изглежда сериозно ги е смутила. Защото той ги е уязвил в тайната, която и те са усещали. Проблематичната точка. И тук за мен не е важно даже, че трябва да се обича ближният като себе си, ами е самата обич, но как да обясниш на един човек, че трябва да обича. Разбира се на един човек който не знае трябва да му се обясни с утилитарни методи със сравнителното "като себе си". Той е на фаза още да разбере какво е обич. Освен това да обичаш ближния си не е в смисъла на нещо, което чрез сметки да може да се прецени, че ще е от голяма полза за плановете на Бога - например давайки сплотеност, иначе първата заповед би била съвем достатъчна. Да обичаш ближния е нужно като отделно дефинирана заповед, нередуцирано до друго, тоест това трябва да е чувство в което трябва да се намираме, без обосновка, и това е абсолютно нужно за целия закон и пророци, както и за божията промисъл.

Между другото - вероятно всяко духовническо съсловие е изобличено с неговата слаба точка (садукеите преди това в Матей 22, и фарисеите, в примера, който беше разгледан тук, който също е от Матей 22).

Редактирано от dnaunseq на 05.05.11 17:35.