Воистина воскресе!
Господ се открива по 2 начина - естествен - "гледайки облаците и слушайки вятъра" и свръх естествен:
В зависимост от начините, по които Бог открива на хората Себе Си, Своето величие и творческа мощ, различаваме естествено и свръхестествено Откровение. От сътворението на света и досега Бог е давал и дава позна­вие за Себе Си чрез видимия свят, където като в отворена книга хо­рата могат да четат за Бога, за своя Творец и Промислител. „Не­бecaтa проповядват славата на Бога, и за делата на pъцeтe Му възвестява твърдта” (Псал. 18:1), възкликва св. пророк и цар Давид. Този начин на богопознание се нарича е с т е с т в е н о Откровение. Видимият свят открива невидимия Бог и Неговите свойства. "Защото онова, що е невидимо у Него, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание-мира чрез раз­глеждане творенията" (Рим. 1:20). Че създаденият от Бога свят съществува и се развива по определени и вложени в него закони това се вижда, а творческата Божия сила, която промишлява за света, ние не виждаме. Обаче невидимите за очите признаци за съществуването на Твореца и Неговите свойства са видими за ума: за него те са ясно отпечатани върху Божиите творения. Когато разглеждаме света като цяло и в неговите части, ние долавяме т в о р ч е с к а т а в с е м о г ъ щ а с и л а, която е уредила цялото товa необхватно множество разновидни твари, техния жи­вот и дейност; долавяме свойствата на Бога, Който премъдро е устроил всичко; долавяме Неговата благост, която е дала на тво­рението всичко необходимо за неговото хармонично съществуване и развитие.

Ако човек надникне в себе си, ще види, че и собствената му природа свидетелства за Бога. "Той произведе от една кръв целия род човешки да обитава по цялото земно лице, като назна­чи предопределени времена и граници на тяхното обитаване, за да търсят Господа, та не биха ли Го някак усетили и намерили макар Той и да не е далеч от всекиго измежду нас: защото ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме" (Деян. 17:26-28).

Св. Василии Велики (+379 г.) пише, че у нас преди вярата в Бога се явява мисълта, че има Бог; тая мисъл ние получаваме чрез разглеждането на тварите. Като разглеждаме света ние познаваме премъдростта, благостта и другите свойства на Бо­га; познаваме, че Той е Творец на всичко, в тава число и на нас. След това вече идва у нас вярата в Бога, а след вярата иде и поклонението (Писмо 235).

Колкото и да са убедителни доказателствата за Бога и Неговата всемогъща сила, получавани чрез естественото Откровение, те не са достатъчни за нравственото развитие и съвършенство на вярващия човек. Бог, "Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до nознание на истната" (1 Тим. 2:4), ни е дал и друго, свръхестествено Откровение. Понякога Бог се откривал на хората чрез чудесни природни явления. Така напр. на Моисей се явил във вид на горяща къпина на планината Хорив (Изх. 3 гл.), на Синайската планина пък - в гръм и мълнии (Изх. 19 гл.), на пророк Илия - в тихия полъх на вятъра (3 Цар. 19 гл). На Авраам (Бит. 18 гл.) и Яков (Бит. 32 гл.) Бог се явил в човешки образ, а на пророците Исаия (Ис. 6 гл.) и Иезекиил (Иез. 1 гл.) ­във видения. Още по-често Той изпращал ангели да известят на хората волята Му. Но най-често Бог така въздействал върху ума и сърцето на Своите избраници, че те ставали способни да про­никват в небесните тайни, да ги разбират и точно да ги предават. Така даденото Божествено Откровение се нарича с в р ъ х е с­ т е с т в е н о. Обаче в пълнота и съвършенство то е дадено на хората от въплътения Син Божи - Иисус Христос. Една част от Божественото Откровение е записана в свещените книги, а друга е запазена по предание.
/Под редакцията на проф. Тотьо Коев /

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите