Старецът Паисий
(Старецът Паисий (Езнепидис) от Света Гора е подвижник на православното монашество от ново време (роден 1924 г. - починал 1994 г.)
За да ни даде пример как Бог промишлява и отсъжда за Своите творения, докато много пъти ние се възмущаваме и се сърдим, като не разбираме Неговите дела, о. Паисий ни разказа следния случай:

„Един старец в пустинята, виждайки неправдите в света се молел Бог да му разкрие защо благочестиви и вярващи хора са бедни и страдат несправедливо, докато нпераведните и грешните са богати и задоволени. Докато молел Бог да му открие тази тайна, чул глас, който му казал:

- Не се опитвай със собствения си ум и сила да обхванеш това, което не можеш, и не се стреми да изследваш Божиите тайни, защото неговите съдби са бездна. Но все пак, ако искаш да научиш нещо, иди в света, внимателно наблюдавай онова, което се случва и ще ти се даде да разбелеш една малка част от Божиите съдби. Тогава ще узнаеш, че божието промислително управление на живота е неизследимо и непостижимо.

Като чул това, старецът напуснал уединението си. Повървял малко и стигнал до една поляна. Там имало чешма близо до едно старо дърво с широка хралупа. Той се скрил в нея, за да наблюдава оживения път, който минавал край поляната. След малко, по него минал богат човек и се спрял да пие вода и да си почине. Седнал на поляната, извадил кесията си, в която имало сто златни монети, и започнал да ги брои. Когато свършил, вместо да я прибере в джоба, без да иска, изтървал кесията си на тревата. Като се нахранил и си починал, се качил на коня и тръгнал, без да разбере, че е забравил кесията си.

След известно време минал друг човек. Спрял се до чешмата и ато видял кесията със злато, я взел и забързал през полето. След малко дошъл един бедняк. И той бил уморен, пил вода и седнал да яде хляб. В това време богаташът се върнал разярен да си търси кесията, погледнал свирепо, нахвърлил се върху него и му изкрещял да върне парите. Беднякът го уверявал и се кълнял, че не е виждал неговата кесия, но богатият зяпочнал да го удря и бие, докато го умъртвил. Слез това претърсил дрехите му и като не открил кесията си, останал много огорчен.

Старецът внимателно наблюдавал всичко, много се наскърбил за несправедливата смърт на бедняка и със събзи се молел на Бога:

- Господи, какво означава твоята воля? Открий ми как Твоята благост може да понесе такава неправда? Един изгубва парите, друг ги намира, а трети бива несправедливо убит!

Докато се молел и плачел се явил Божий ангел и му казал:

- Не скърби, не се огорчавай за злото и не мисли че станалото не е по Божия воля. Помни, че нещата, които стават, са защото Бог ги допуска, за да вразуми хората и за тяхна полза.

А сега слушай внимателно: човекът, който загуби парите, е съсед на този, който ги намери. Той имал градина, която струвала сто златни монети. Богаташът, който бил алчен човек, го принудил да му продаде нивата само за петдесет. В своята безпомощност той се молел Бог да му въздаде според справедливостта Си, и Бог му въздал двойно. А бедния човек, който бе убит несправедливо, някога също е извършил убийство, но честно се покаял и е живял остатъка от своя живот според Божията воля. Той постоянно се молел Бог да му прости убийството и казвал: „Боже, дай и на мен същата смърт, каквато аз причиних на другия!” Разбира се, нашият Господ му е простил веднага след като се е покаял. Но той е бил впечатлен от благочестието и чувствителността на Своя раб, който не само се опитал да спазва заповедите Му, но искал и да заплати за греха си. Така Бог изпълнил желанието му и дал възможност да умре от насилствена смърт – така, както искал самият той той – и го взел на небето до Себе Си, като го увенчал със слава за неговото дълбоко и самоотвержено покаяние!

Третият човек, алчният, който загубил златните монети, и извършил убийство, щял да отиде в ада заради своите два гряхя – алчност и скъперничество. Бог е допуснал да извърши насилие и убийство за да може човекът да изпита душевна мъка, която ще го доведе до покаяние. Така грехът на убийството станал причина за решението му да остави света и да стане монах.

Сега къде и при кои обстоятелства виждаш, че Бог е жесток? Не трябва да изследваш божийте съдби, защото те са правилни и известни само на Него. Докато ние съдим неправилно и Божиите съдби ни се струват несправедливи. Трябва да знаеш, че много неща се случват по Божия воля по причини, които ние не знаем. Ето защо за нас е правилно да казваме: „Праведен си Ти, Господи, и справедливи са Твоите съдби.” (Пс. 118:137)