|
Щом настояваш
арогантноста е нещо което човек трябва да заслужи.
Един след друг на индийска нишка се хванаха за употребеното подвизавам с удивителни, с кавички, та чак неуместно било...богохулстване!
подвизавам се
[гл.] работя, проявявам се, действувам, функционирам, оперирам
[гл.] навъртам се, намирам се, обитавам
8 И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината;
Изход 25:8
И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях.
Числа 35:34
Ни един от вас да не осквернява земята, в която живеете, всред която Аз обитавам; защото Аз Иеова обитавам всред израилтяните.
2 Летописи 6:1
Тогава Соломон говори: Господ е казал, че ще обитава в мрак;
Псалми 123:1
Песен на възкачванията. Издигам очите си към Тебе, Който обитаваш на небесата.
Второзаконие 3:24
Господи Иеова, Ти си почнал да показваш на слугата Си величието Си и крепката Си ръка; защото кой е тоя бог, на небето или на земята, който може да работи, както Ти работиш и според Твоите мощни дела?
и т.н.
Излишно! Вместо да се концентрираме върху същественото се занимаваме с подвизаването, което си е напълно уместно според текстовете. Толкова уместно, че сам Бог, говори за това:
Така говори Господ: Ти ли ще Ми построиш дом, в който да обитавам?
6 Защото от деня, когато изведох израилтяните от Египет дори до днес, не съм обитавал в дом, но съм ходил в шатър и в скиния.
7 Където и да съм ходил с всичките израилтяни, говорих ли някога на някое от Израилевите племена, на което заповядах да пасе людете Ми Израиля, да кажа: Защо не Ми построихте кедров дом?
Не било уместно да се занимаваме, с подвизаването ли?
Вероятно за това се отделя такова значение на Божието Царство...
Христовото царство има надвременна и надпространствена същност, то "не е от тоя свят" (Иоан. 18:36). То е духовният, невеществен свят, в който царствува Бог (3Ц. 8:49) - царство на "правда и мир и радост в Светаго Духа" (Рим. 14:17), в който обитават Ангелите (Мат. 24:36) и където са записани имената на спасените (Евр. 12:23). Синът Човешки, "Който пребъдва на небето" (Иоан 3:13) е слязъл и се е възнесъл (Лука 24:51) в Царството, и чрез любовта и жертвата Си (Евр. 9:24) е открил за спасените грешници Небесното царство ("В дома на Отца Ми има много жилища... И кога ида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз" Иоан. 14:2). "Царството Божие няма да дойде забелязано, и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, Царството Божие е вътре във вас" (Лук. 17:20-21, вж. по-долу). То е вътре в нас, вярващите, и принадлежи на онези, които жадуват за правда. Това Царство са били удостоени да съзерцават духом още приживе св.ап. Павел (2Кор.12:4) и св. Серафим Саровски.
Не е уместно "ние" да се занимаваме със съзерцанието му - в случая важи за мен и Гери (в други теми ще е Каломайн или поредният някой си). За тях обаче всеки такъв диалог е запазена марка!
В тях може да се подвизава Светия Дух, но ние сме недостойни дори да споменаваме обиталищата му.
Ти може и да не усещаш нотките в тази част от спора, но за мен натискането на тези струни, по начина, по който го правят е ....както и да е.
Другото...Проблемът с "оня свят".
Когато се вадят на показ собствените им доводи (тук е Православие) за него, настъпва тишина и започват личностни нападки. Защото "оня свят", който очакват и е фундаментална част от вярата им изрично е свят на Вечността, състояние, което не зависи от времето!!!
Текстовете им в СЕГАШНО време говорят за душите, които СА в следното състояние:
Положението на умрелите, които са на оня свят, не е окончателно. Затова за грешниците, попаднали в ада, които са вярвали и са се каели приживе за лошия си живот, но не са имали време да принесат достойни плодове на покаяние, има още надежда за спасение.
Говори ли се за "оня свят". Да! Има ли различно естество? Определено.
Учи ли Православието за "надвременна и надпространствена същност" - учи.
А има ли го в момента, сега, както каза Гери? Явно, иначе за какво възнасяне и откриване на Небесното Царство изобщо говорим в Евангелията и за "Синът Човешки, "Който пребъдва на небето" (Иоан 3:13)? И не само на Небето:
И така, за разлика от римокатолиците Православната Църква не разглежда слизането на Христа в ада като "частен фрагмент" в историята на Божието домостроителство. Църквата не приема, че то е "еднократно" действие, но и не учи, че Христос слиза в ада многократно. Най-точно би било да се каже, че от момента на Своето слизане в ада, Христос пребивава в него със Своето спасително действие, със Своята спасителна енергия неизменно.
Кой е този момент на слизане според нашето разбиране за време? А според Предвечния/предвечното?
ПС. Относно геометричната част - разбира се, че не означава, че грешиш. Но не означава и че си прав. Защото в интерес на истината не съм се занимавала, понеже за мен не беше от съществено значение за спора, а и имам достатъчно друг материал за размисли.
И ти изпадаш в положението да ме/се занимаваш с излишни подробности. (Които, забележи - не касаят теологично спора, а фиксират предимно мен и боата, глътнала слон - от която неизвестно ми как се изведоха паралелни светове. Помисли върху това.)
Редактирано от *abi* на 10.04.11 07:15.
|
Re: Всъщност... [re: harish_chandra]
Re: Всъщност...