|
Винаги съм имала слабост към Давид, затова и Еклисиаст ми е любимата книга от Стария Завет. Няма думичка, която да е излишна.
Замислих се за това кое си струва в тоя живот и дали си заслужава да се притесняваме и натоварваме с каквото и да е. Донякъде Еклисиаст учи, смирява и дава надежда, дори когато ти се струва, че твоите проблеми са най-големите. Давид винаги е бил доста противоречива личност, луд за Бог по своему, разкрепостен и много отдаден, несухарска личност.
Затова ето няколко цитата, които могат да бъдат мото за всеки един живот.
Давам цитатите и на английски от кинг джеймс вършън, защото на английски понякога звучат доста по-добре.
1гл.
10 Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.
10 Is there any thing whereof it may be said, See, this is new? it hath been already of old time, which was before us.
11 Не се помнят предишните поколения; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения, Между ония, които ще идат подир.
11 There is no remembrance of former things; neither shall there be any remembrance of things that are to come with those that shall come after.
2гл.
24 Няма по-добро за човека освен да яде и да пие. И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка. 24 There is nothing better for a man, than that he should eat and drink, and that he should make his soul enjoy good in his labour. This also I saw, that it was from the hand of God.
3гл.
1 Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
1 To every thing there is a season, and a time to every purpose under the heaven:
6 гл.
9 По-добре е да гледаш нещо с очите си, Отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятър. 9 Better is the sight of the eyes than the wandering of the desire: this is also vanity and vexation of spirit.
7гл.
16 Не ставай прекалено праведен, И не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
16 Be not righteous over much; neither make thyself over wise: why shouldest thou destroy thyself ?
20 Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
20 For there is not a just man upon earth, that doeth good, and sinneth not.
21 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
21 Also take no heed unto all words that are spoken; lest thou hear thy servant curse thee:
22 Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
22 For oftentimes also thine own heart knoweth that thou thyself likewise hast cursed others.
9гл.
4 Защото за онзи, който се съобщава с всички живи, има надежда; Понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.
4 For to him that is joined to all the living there is hope: for a living dog is better than a dead lion.
10 Всичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба гдето отиваш.
10 Whatsoever thy hand findeth to do, do it with thy might; for there is no work, nor device, nor knowledge, nor wisdom, in the grave, whither thou goest.
11 Обърнах се, и видях под слънцето Че надтичването не е на леките, нито боят на силните, Нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, Нито благоволението на изкусните; Но на всичките се случва според времето и случая.
11 I returned, and saw under the sun, that the race is not to the swift, nor the battle to the strong, neither yet bread to the wise, nor yet riches to men of understanding, nor yet favour to men of skill; but time and chance happeneth to them all.
11гл.
4 Който се взира във вятъра няма да сее; И който гледа на облаците няма да жъне.
4 He that observeth the wind shall not sow; and he that regardeth the clouds shall not reap.
|
Мъдра книга
