|
Целият е много интересен - "Обозрение на духовната битка"
Конкретнта част "Борбата с всякакъв вид скърби" подчертава следното:
175.
Варвари нападнали монасите в Палестина, в пустините между Иерусалим и Мъртво море и избили мнозина от тях. Как допуснал Бог да се извърши такова злодейство? Този въпрос обикновено смущава душите на онези, които, имайки слаба вяра и знание, мислят, че добродетелите и подвизите на светиите биват възнаграждавани в продължение на този кратък временен живот. Ние обаче, които "не само през този живот се надяваме на Христа", та да не бъдем според Апостола, "най-окаяни от всички човеци" (1 Кор. 15:19), не бива да се оставяме такива мнения да ни въвеждат в заблуждение. Не бива поради незнание за истинския смисъл на такива събития да изпадаме в ужас и смущение от изкушенията, на които ще се видим предадени; не бива да се отклоняват нозете ни от пътя на правдата (Пс. 72:2). Не бива, което е страшно и да се помисли - да приписваме на Бога несправедливо безгрижие за човешките дела, задето не избавя от изкушения светите и праведно живеещите люде и не въздава в сeгашния живот на добрите - добро, а на злите - зло. Иначе ще заслужим осъждане наравно с ония, които Пророк Софрония заплашва от името на Господа с думите: "Ще накажа ония, които ... казват в сърцето си: Господ не прави ни добро, ни зло" (Соф. 1:12); или пък ще бъдем подложени на еднаква участ с ония, които изричат хула против Бога, като се оплакват: "Всеки, който прави зло, добър е пред очите на Господа и към такива Той благоволи, или: гдe е Бог на правосъдието?" (Мал. 2:17). Към това се прибавя и онова богохулство, за което у Пророка се споменава по-нататък: "напразно е служението Богу, и каква полза, че пазехме наредбите Му и ходихме в печална дреха пред лицето на Господа Саваота? И сега ние считаме надменните щастливи: по-добре се нареждат ония, които вършат беззакония, и, ако и да изкушават Бога, остават цели" (Мал. 3:14-15). Ето защо, за да избегнем незнанието, което е корен и причина за тази най-гибелна заблуда, трябва най-напред да разберем кое е действително добро, и кое - зло. Ако прочее не се придържаме към лъжливото мнение на тълпата по този въпрос, а към истинското определение на Писанията, тогава вече никога не ще се подведем от заблуждението на невярващите хора.
176.
Всичко, което съществува и става в света, се оценява по три начина, а именно: добро, зло или двояко. Затова ние трябва да узнаем кое е действително добро, кое зло и кое е двояко, та нашата вяра, оградена от истинското знание, да остане непоклатима при всички изкушения. В човешките дела нищо не бива да се смята за действително добро освен душевната добродетел, която, довеждайки ни чрез искрена вяра до Бога, ни принуждава непрекъснато да сме привързани към това неизменно добро. И обратно, нищо не бива да се смята за зло освен грехът, който, като ни отделя от благия Бог, ни обвързва със злия дявол.
Двояко е онова, което може да се отнася към доброто или към злото в зависимост от обстоятелствата и разположението на оня, който се ползува от него, като например: богатството, властта, почестите, телесната сила, здравето, красотата, самият живот или смъртта, бедността, немощта на плътта, внезапните беди и други такива, които според качествата и разположението на ползуващия се от тях могат да служат или за добро, или за зло. Понеже и богатството може често да служи за добро, според Апостола, който нарежда "богатите в тоя свят да не мислят високо за себе си..., да вършат добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри и общителни, като по този начин си събират съкровище - добра основа за бъдещето, за да постигнат вечен живот" (1 Тим. 6:17-19). Но богатството може да се превърне в зло, ако го събират само за да го трупат и заравят в земята, както правят скъперниците, или да го пръскат за разкош и утехи, а не за полза на нуждаещите се.
Също такива двояки неща са властта и почестите, телесната сила и здравето, които подхождат и за едната, и за другата страна. Това лесно се доказва от факта, че мнозина от ветхозаветните светци, при все че притежавали всичко това, били и твърде благоугодни на Бога. И напротив, ония, които зле се ползували от тези блага, обръщайки ги в служба на своите недобри склонности, много справедливо били или наказвани, или предавани на смърт, както често се говори за това в книгите на Царствата. Така и за другите двояки неща разбери, че те не са същинско добро, което се състои само в добродетелите, а са нещо средно. Затова, както за праведниците, които ги употребяват за праведни и необходими дела, те са полезни и благотворни, понеже им дават възможност да си събират добри плодове за вечния живот, така пък за ония, които ги използуват лошо, те са вредни и пагубни, като ги водят само към греха и смъртта.
177.
Като държим здраво в мисълта си тази разлика на нещата и делата и като знаем, че няма истинско добро освен добродетелта, произлизаща от страха Божий и любовта към Бога, и че няма друго същинско зло освен греха и отделянето от Бога, нека сега изследваме с пълно внимание имало ли е случай, когато Бог или Сам по Себе Си, или чрез някого другиго да е причинил на някого от Своите светии такова зло? Такъв случай ти без съмнение никъде не ще намериш, защото никога не се е случвало друг да може да хвърли в грях някого, когато той не желае това зло и му се противи; и ако се е случвало, то е само с този, който сам в себе си е зачевал греха поради небдителното си сърце и развратената си воля. Така, когато дяволът искал да хвърли в това зло - греха, праведния Иов, то след като употребил против него всичките козни на своята злоба, лишавайки го от цялото му богатство, поразявайки със смърт децата му, а самия него покривайки от глава до пети с рани, които му причинявали нетърпима болка, все пак не успял да го опетни с грях, защото при всичко това Иов останал непоколебим "и нищо неразумно не изрече за Бога" (Иов. 1:22) - не се склонил към богохулство.
178.
Как обаче Сам Бог казва за Себе си: "Аз... правя мир и причинявам бедствия" (Ис. 45:7), и Пророкът свидетелствува за Него: "Става ли в град злополука, която да не е допуснал Господ?" (Ам. 3:6). С думата "злополука" (зло) Свещеното Писание понякога обозначава прискърбни случки, не защото те в същината си са зло, а понеже се чувствуват като зло от ония, на които се пращат за полза. Защото Словото Божие, като говори на човеци, по необходимост говори с човешки думи и с човешки чувства. Както спасителното разрязване и обгаряне, които лекарят прави на страдащите от опасни болести, се смятат за зло от ония, които трябва да ги понесат, така и шпорите не са услада за коня, както и изправянето - за съгрешаващия.
Всички дисциплиниращи строгости се струват горчиви за онези, които биват обучавани, както казва Апостолът: "Всяко наказание изпърво не се показва да е за радост, а за скръб, но отпосле за обучените чрез него то принася мирен плод на праведност", и още: "Господ наказва когото обича; бичува всеки син, когото приема... Защото кой е тоя син, когото баща му не наказва?" (Евр. 12:11,6,7) Така думата "зло" се употребява понякога със значение на прискърбни случаи, както например в следващото изречение: "Бог... съжали за злото, за което бе казал, че ще напрати върху тях, и го не напрати" (Ион. 3:10). И още: "Ти си Бог благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив и съжаляваш за бедствиeто, в рус. превод: за човешките злини" (Ион. 4:2), т. е. за скръбните лишения и бедствия, които Бог се виждал принуден да ни изпраща заради нашите грехове.
За тях друг Пророк, знаейки колко те са полезни за някои, не от враждебно чувство към тях, а от желание за спасението им, се моли така: "Прибави им зло, Господи, прибави зло на земните славни" (Ис. 26:15 - по слав. превод). И Сам Господ казва: "Ето Аз ще напратя върху им нещастие" (Иер. 11:11), т. е. скърби и разорения, та като бъде сега спасително наказан, народът да се принуди да се обърне най-после към Мене, след като дълго Ме е забравял през дните на своето щастие. Затова ние не можем да ги сметнем за същинско зло, щом те на мнозина служат за благо и ги водят към получаване на вечните радости.
И тъй, нека се върнем към поставения въпрос - всичко, смятано обикновено за зло и причинявано ни от враговете или поразяващо ни по някакъв друг начин, не бива да се смята от нас за зло, а за нещо средно. И тогава то не ще бъде вече такова, за каквото го смята оня, който ни го е нанесъл с яростен дух, а ще бъде такова, каквото го е почувствувал претърпелият го. Затова, когато бъде причинена смърт на някой Свят човек, то не бива да се мисли, че му е нанесено зло, а нещо средно. Докато за грешника тя е зло, за праведника се оказва упокояване и освобождаване от злини. "Смъртта е покой за праведния мъж, чийто път е скрит" (Иов. 3:23- по слав. превод). Праведният човек не понася никаква щета от такава смърт, тъй като нищо ново и необичайно не се е случило с него, а онова, което е щяло да стане и по естествена необходимост. Той го е претърпял поради злобата на врага, но не без полза за вечния живот, защото дълга на човешката смърт, който той е трябвало да заплати по неизбежния закон на нашето сегашно съществуване, той е заплатил с богат плод на страдание като залог за голямо въздаяние за него.
179.
Това обаче не обезвинява злодейците. Нечестивият беззаконник няма да остане ненаказан, задето със злодеянието си не е успял да причини съществена вреда на праведника. Защото търпението е добродетел на праведника и то доставя награда не на оня, който е причинил смърт или страдания, а на този, който търпеливо ги е понесъл. Затова, както оня заслужено ще понесе наказание за зверската си жестокост, така този, въпреки това не е претърпял никакво същинско зло, защото, като е понесъл търпеливо изкушенията и страданията с мъжеството на духа, той е превърнал всичко нанесено му със зло намерение в благо за себе си, за преумножаване на своето блаженство в бъдещия живот.
180.
Така търпението на Иова придобило добра награда не за дявола, който го прославил със своите изкушения, а за самия Иов, който мъжествено ги претърпял. И на Иуда няма да бъде дарувано освобождение от вечните мъки, задето предателството му послужило за спасението на човешкия род. Защото трябва да се обръща внимание не на последствието на делото, а на разположението на извършващия го. Затова ние трябва да пазим неизменно твърдото убеждение, че никому не може да бъде причинено от другиго зло, ако той сам не го привлече върху себе си чрез слабостта на сърцето си и чрез малодушието си, щом като и блаженият Апостол в един стих твърди същото: "Знаем, че на ония, които любят Бога и са призвани по Негова воля, всичко съдействува към добро" (Рим. 8:28). Като казва "всичко съдействува към добро", той обхваща тук заедно всичко - не само онова, което се смята за щастие, но и това, що се смята за нещастие.
Така и на друго място същият Апостол казва, че е минал и през едното и през другото: "чрез оръжията на правдата в дясната и лява ръка, при чест и безчестие, при укори и похвали; смятат ни за измамници, но ние сме истинни;... огорчават ни, а ние винаги сме радостни; бедни сме, а мнозина обогатяваме" и т. н. (2 Кор. 6:7.8.10). И тъй, всичко - както онова, което се смята за щастие и което Апостолът отнася към дясната страна с думите: "чест ... и похвали", така и онова, що се смята за нещастие и което той изразява с думите "безчестие и укори", отнасяйки го към лявата страна - всичко това за съвършения човек става "оръжие на правдата". Ако той понесе великодушно нанесеното му огорчение, като се сражава чрез самото това, т. е. като използва за оръжие самата нападка срещу него и чрез нея като с лък, меч и най-здрав щит се въоръжи против ония, които му я нанасят, тогава той проявява съвършено търпение и мъжество, като грабва най-славното тържество със своята непоколебимост чрез същите вражески стрели, които смъртно го поразяват. И ако така, без да се превъзнася от щастие, нито да пада духом при нещастие, върви по правия царски път, той не ще бъде отклонен от това си мирно настроение на сърцето нито надясно, от обхваналата го радост, нито пък ще бъде блъснат наляво, от сполетялото го нещастие и прилив на скръб. "Голям е мирът у ония, които обичат Твоя закон, и за тях няма препъване", свидетелствува св. Давид (Пс. 118:165). А за ония, които при всяка сполетяла ги случайност се променят съобразно със свойствата и различията си се казва: "Безумният се мени като месечината" (Сир. 27:11). Така за съвършените и премъдрите е казано: "На ония, които любят Бога, всичко съдействува към добро", а за слабите и неразумните се казва: "Всичко е противно за безумния човек" (Прит. 14:7 - по слав. прев.), защото нито от щастието се ползува за свое благо, нито чрез нещастието се поправя.
За мъжественото понасяне на скърбите се изисква същата нравствена сила, каквато е нужна и за опазване на мярата в радостите. Несъмнено е, че онзи, когото коя да е от тези случайности изкарва от равновесие, не е силен против никоя от тях. Впрочем щастието вреди на човека повече, отколкото нещастието. Защото последното понякога против волята сдържа и смирява човека и довеждайки го до спасително съкрушение, или го предразполага да греши по-малко, или го принуждава съвсем да се поправи. А щастието, като надига душата чрез пагубни, макар и приятни ласкания, хвърля при страшно разорение в праха ония, които поради своите успехи са сметнали себе си в безопасност.
и т.н.
Добре е да се прочете целият.
|
Re: Свободна воля - означава... [re: Kaлoмaин]
Re: Свободна воля - означава...