Ще се съгласиш, че злото се проявява в света чрез действието, без оглед на замисъла и целите на самото действие и към кого е насочено.

Taka e.Злото се проявява в света чрез действието.Обаче втората част от изречението не е вярна.Именно замисъла и целта на самото действие,определят този акт(самото действие с неговите последствия) като нещо ,зло или добро.И тези неща са относителни,понеже са субектвино зависими.За един едно действие е добро,за друг същото може да е зло.,зависимо от това кой - какви последици претърпява от това действие.


Злото (и доброто) са морални категории. Бог е личност. Огромна разлика има, нали? Бог има свободна воля, следователно има възможност да избира какво да твори - добро или зло. Бог е всемогъщ, следователно не е ограничен само в творене на добро.

Точно така.Злото и доброто са морални категории.Бог извършва някакво действие и това действие е независимо като оценка, за това дали е добро или зло. Ние сами го определяме,оценяваме,съдим..(затова е казано де не съдим) ката такова...като добро или зло.Но имаме ли правилен критерии да отсъдим дали Господ прави зло или добро ?? Това Всичко- включва и злото да,но дали Господ прави зло ?? или ние хората правим зло,като определяме,кое какво е...и се бъркаме в Божиите съдби..


След като ядохме от дървото на познанието за добро и зло и с това съгрешихме.,хората почнахме да отсъждаме кое как е....и как трябва да бъде...

Казваме..земетресението убило незнам си колко души.. и какво от това..??Ами веднага определяме като лошо..!! Но това не е нищо ново...Господ , издави стария свят с потоп..за да спре греха..или лошото и неговото разпространение.....Но ние това го определяме като лошо....защото с лошо не можем да спрем лошо.....После пише, че изпрати сина си да проповядва на същите тези хора в бездната, за да може да се покаят и да се обърнат и спасят , за да оживят в деня на възкрасението на праведните......и ето как незнейки и съдейки Господ...си натрупваме осъждение на себе си...защото лошото което си мислихме , стана добро...така...Господ е всемогъщ..лошото...( което на нас ни се вижда така).... да обръща в добро..стига да му позволим....като не отсъждаме предварително , а му се доверим.А това да стане,тряба да познаваме характера му и да знаем , че в действията му, няма зли намерения.

Една притча бонус....

В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня,но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде...Веднъж, старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали :
- Ти си един нещастен глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент.Да беше го продал, сега щеше да имаш купища пари.
- Не отивайте толкова далеч - отговорил старецът - просто кажете, че конят го няма на мястото му.Това е фактът.Дали това е нещастие или благословия , това вече е разсъждение.А кой знае какво ще последва ?
Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем с ума си.
Но след 15 дни, конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня.
- Старецът беше прав - започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.
- Не отивайте толкова далеч - пак отговорил старецът- фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си.Кой знае дали това е благословия или нещастие .Това е просто фрагмент.Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга ?!
Този път , хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав- 11 прекрасни коня, нима това не е благодат !
След една седмица , синът на стареца, който започнал да обяздва конете , паднал и си счупил и двата крака. Хората отново започнали да говорят :
- Прав беше старецът.Това не е благословия , а нещастие.
- Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете, това благословия ли е или нещастие ? Кажете, просто, че синът ми си счупи краката.Това са фактите.Кой знае , дали това е благословия или нещастие ? Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.
След няколко седмици , страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници.Цялото село плачело, защото знаело , че повечето от тях никога няма да се върнат. Синът на стареца, обаче , останал при баща си , защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали :
- Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите - не знаем.Твоето е благословия.
Старецът отвърнал :
- Вие продължавате да съдите.Факт е само, че моя син си е останал в къщи .Само абсолютът знае, дали това е благословия или нещастие...
Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност , пътешествието никога не свършва ; завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път











]

" смятам всичко за измет, само Христос да придобия "