Злото и абсолютната правда

За да бъде разбран смисълът на злото в този Божи свят, който е под Божието разпореждане, е необходимо освен да бъде видяно назад и в перспектива, то да бъде оценено и от гледище на абсолютната скрита справедливост.
Истина е, че в живота на творението и особено на човека има светли и тъмни периоди. Човекът преживява успехи и неуспехи, младост и старост, раждане и смърт. Очевидно е също, че участието на хората в разпределението на благата и в обществения живот е неравно. Всичко това се извършва според неизвестна и скрита справедливост. Но също е вярно, че творението е добро и във видимото различие и противоречие на своето съществуване.

Творението възхвалява с всичко своя Творец - и с нощта, която граничи със злото. Щом Бог прие творението в неговата цялост във въплътения Си Син (Иисус Христос прие действително човешко тяло, като нашите тела, което съдържа еле¬ментите на творението), това означава, че творението е добро и ние го възприемаме като добро, без да се ужасяваме от състоянието му и без да обвиняваме Бога. Знаем ли дали светът в своята незначителност не възхвалява по-достойно Твореца, отколкото в своето величие, дали не Го слави повече в страх, отколкото в ликуване, дали не Го почита по-искрено, когато граничи със злото, отколкото когато благоденства.

Знаем ли дали самите ние не размисляме по-дълбоко за Бога през лошите си дни, отколкото през дните на радост, когато страдаме, отколкото когато се въздигаме? Разбира се, може да е вярно и обратното. Но защо трябва да е вярно (винаги) обратното? А ако не винаги е вярно обратното? Ако възхвала на Бога се въздава и от нощта, чрез бедността и страданието на хората? Тогава имаме ли основание да се съмняваме в истинността на действията на върховната справедливост, според която се устройва този свят?

Може би някога ще се срамуваме от днешните си тревоги и протести, когато видим как цялото творение - със светлата и неосветената си страна, несполуките и страданията ни е било предназначено за добро. Странно е, че дори и през светлите периоди от живота си бавно се проникваме от съзнанието, че творението е добро и в този вид и че съществуването на злото е допустимо от Бога и не е безсмислено.

Бог е могъл да не допусне възникването на злото в света, имал е сили да го унищожи и след появата му. Но Той не е сторил това, за да не лиши човека от избор, от свобода, да не засегне достойнството му. Заради това Бог търпи злото, според много християнски мислители, а търпимостта към него се включва в Божия промислителен план. Но не само търпимостта, всичко - и грехът, и злото, се намира в обсега на Божиите действия и служи за изпълняване на Неговите цели.

Вярна илюстрация на тази истина е библейската история за Йосиф. Поради завист Йосиф бил продаден от братята си на търговци на роби. Точно този акт послужил да се изпълни Божият план. „Вие кроихте зло против мене - казва Йосиф на братята си - но Бог обърна това на добро." Цялата история на човечеството свидетелства, че от злото в този свят Бог извлича добро.

край

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите