|
Ами нали тъкмо това е работата на Църквата - да опитоми суеверията, да ги вкара в руслото на някаква разумна нормалност, да превъзпитава дивите души на българите.
Според мен Църквата няма такава задача. Църквата не се бори с езичеството, нито унищожава капищата. Църквата е като остров в бурно море, но само за тези, които искат да излезнат от него. За хората, които са решили, че колкото и да се бунтуват срещу световните порядки - борбата им на практика само увеличава вълните, които ги давят. Тогава от този остров тръгват ветрове и спасителни пояси, които ги тласкат към брега. И понякога хората в невежеството си противодействат на тези ветрове. Само така Църквата може да бъде в света, но да не е от света. Но една такава Църква не може да е православната. Знам, че няма организация, която да бъде Църква.
Това, за което ти говориш, е национализъм, православие, но не е християнство. Заслужава си уважението, но ако се замислиш - не можеш да направиш нищо друго, освен наистина да ги оставиш да вярват в каквото могат. Не ти ли се вижда странно, че в евангелията Исус не убеждава последователите си да тръгнат с него? Правят го само тези, които го могат. И то без никакви убеждения или доказателства. Христос не кара учениците си да изпитват последователите му доколко са усвоили това, което той им е предал. Това не е тяхна работа, а на Бога. Срещу неграмотността би могъл да се бориш в училище. Но когато някой не може да усвои материала, какво ще го направиш? Не всички са отличници, Глишев. И не можеш да ги съдиш, че са такива. Вероучението може да бъде научено - понякога за 3. Но не може да бъде усвоено християнството, защото то не е урок и не може да бъде сведено до теория или църковните практики (както го прави Тимотей). Насила хубост наистина не става.
|