|
Както е казал народът, "пази се не от турчина, а от потурнака".
Отдавна е забелязано (и аз съм се убеждавал от собствен опит), че често хора, които са били обзети от дадена идея, когато се разочароват от нея, често стават много върли нейни противници.
Често става така с някоя религия - ако си вярващ, но после я отхвъриш, ставаш неин упорит противник. Не е така при всички случаи и при всички хора, но е достатъчно често срещано явление.
Аз хич не си падам по дедо Дънов (даже често съм го наричал Пънов, което по принцип не е правилно), нито по идеите му. Неговите последователи може да са мили хорица, кротки, добрички и пр., ама са си досадни сектанти, които само ти дуднат за любов, ненасилие, "духовност", вегетарианство и пр. неща, от които получавам уртикария. Досадни хорица са.
НО! Това не е повод тези хора да се преследват и заклеймяват. Те не пропагандират лоши неща - искат хората да са честни, добри един с друг, да водят въздържан и трезв живот. Да, често прекалават в тези принципи, но не проповядват омраза, насилие и пр.
Не са като нас езичниците, които смятат, че мирът е хубаво нещо и хората трябва да се отнасят братски един с друг, но ако те ударят по едната буза трябва да му откинеш поне половината чене...
Защото това е естественото. Ни есме по естествените неща.
Ако мога да упрекна дъновчетата за нещо, то е едно неестествено разбиране за любов, мир и пр. Те виждат само едната половина на Света (Космоса). Ние езичниците претендираме че го виждаме в цялостта му.
Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!
|
Re: Мъдрости на Дънов [re: Kossoman]
Re: Мъдрости на Дънов