|
О, доста слабо ме вълнува това в случая. Инак уж се барам коректен, но има някои храмове, чието стоене ме кара да забравя тая си претенция. Защо? Обяснявам кратко.
Аз съм православен, поне етнокултурно. Всеки православен храм е и мой храм. Това в Рупите претендира също да е православен храм, но не е. Да се водеше джамия, пагода, синагога или какъвто и да е друговерски храм - щеше да си е работа на онези от съответната вяра какво да го правят. Но тази абоминация, това светотатство бива представяно като православно, тоест и като мое. Следователно е въпрос на съвест да го наричам с истинското му име. Това място няма нищо общо с практиката на християнската религия и в частност с православното й изповедание. То е капище. То е едно, а се представя за друго. Следователно е гнусно.
Преди да бъде зададен свръхдълбокомисленият въпрос дали е възможно да има и друго православие освен моето, ще отговоря отрицателно. Не защото съм абониран за ортодоксията - не съм. Има параграфи, по които със сигурност съм еретик. Но съществува самата идея, че православието е едно. Няма две православия. Има едно православие и много кривославия. Откритото презрение към самата видимост на православното изповедание, демонстрирана в оня строеж го прави кривославен. Знам, не звучи европейски и толерантно. Но има неща, по които толерастията като убеждение е напълно неприложима (неадекватното решение на Европейския съд по разкола у нас го доказа). Картаген трябва да бъде разрушен.
Отделно от това сградата е грозна и непропорционална, а стенописите и "иконите" представляват извращение на самата идея за иконопис. Авторът им е дълбоко противна и неетична личност с нулева морална и артистична тежест. Целият строеж е паметник на безчестното използване на една нещастна, вероятно страдаща и объркана стара жена от страна на неприятни лица. Онези, които биха запалили свещ на онова място, искрено смятам за лишени от елементарна рефлексия върху българските реалности и върху православната култура и вяра.
Капището в Рупите да се разруши
|